АПОКАЛИПСИС
Видях аз папата -
с тюрбан на главата,
видях и владиката -
със "Знаме на мира в ръката" ...

* * * (дали)
една сълза се стича по прозореца
навън вали
тичам срещу себе си и хората
не викам ...

Само ти знаеш да разтопиш
моето сърце сковано,
с милувки нежни да напоиш
времето неизживяно.
Само ти виждаш красотата ...

На съпруга ми
Докато спиш, на пръсти по дъха ти
се шмугвам във небето от лунúчки.
Отдавна е излишно да ми търсиш
небесни светила – аз имам всички ...

Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват, ...

Стихчето бе отличено с Іва награда на конкурса "Едно пътуване около света"
Загледан днеска в глобуса пред мен,
реших с дечица разни да се срещна.
Поех от континент на континент...
И стигнах първо Африка гореща. ...

Аз много дълго чаках теб...
Да! Точно тебе съм избрала,
от сънища мъгляви до върха
по пътища неравни съм вървяла.
Дали си връх за мен, награда моя ...

Знам какво е да си гара
и чужди влакове да я пресичат.
Релсите се губят във безкрая,
а пътищата вечно криволичат.
Знам какво е да си празен - ...

Ти никога не ще узнаеш
това, което в този миг мълвя,
и думите ми ще се скитат
като бездомници по таз земя.
Обичам те, създание прекрасно. ...

По крайбрежния златист пясък
препускат коне крилати,
слънчев лъч - нежен проблясък
души в телата им изпрати.
Девици или морски сирени ...

***
В прозореца ми –
чаша с теменуги
жадува устните
на дъхаво поле… ...

Ти стъпка, друже мой, тревата
и мислиш, че я победи?!
Под твоите нозе росата
приспивни песни ù реди,
тя слуша песните и плаче ...

С ЛЮБОВ ЗА АБИТУРИЕНТА
За Антоан
12 години учиш се ти,
сбъдна накрая свойте мечти.
Заедно с теб сме още от малки - ...

Ей нá ма, днес - прифасуниран!
Подарък бадънарка имам аз
и цел галон боя купúх. Умирам
да вапцам целийот етаж.
'Ма първу - шапка ала "книжна преса"! ...

Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни, ...

И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...

ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...

„Недей да влизаш в чужди файлове!”
Г.Константинов
Признавам си – не случих на живот.
Поправям чужди файлове и мисли.
През хаоса им сътворявам брод, ...

Земята на Ботев и Левски
днес отново е безсрамно поробена,
Балканът стене в звуци нечовешки
и още диша с истина отровена.
Земята на Ботев и Левски ...

Черно като въглен днес е моето сърце,
едва тупти, а всъщност как пулсира.
Един избра от всички други цветове,
живеейки, то бавно днес умира.
Разлагат се усмивките изгонени, ...

НА РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН
Току-що отмина още една година.
Е, и какво от това?
Просто пресече стрелката браздата,
която делеше деня от нощта ...

Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...

Тих Бял Дунав пак бунтовно блести,
Христо Ботев с храбри четници лети,
да избави милите си братя и сестри,
от османските зли многолики беди,
да възкръсне дръзко българския род, ...

„Родена съм в безбожно време.
До Ангела у мен и Сатаната дреме.
Задачата им – непосилно бреме.
Спорят кой душата ми да вземе”
Генка Богданова ...

Там, горе в планината,
ти наш'та къщичка избра,
на старини да сме си двама
далеч от всяка суета.
И двама бързахме към нея, ...

(С)ЛЕДИЗБОРНО – хамГЕРБери вместо хамбургери
УПРАВЛЕНИЕ - ГЕРБерберене на сухо

До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя, да речем, отгоре,
че ни люлее овчата мисъл, цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куражът юнашки, ...

Исках да ми се падне нещо такова
да мога да имам време за "кока-кола",
но това е нещото, с което не мога
да свикна сега и ми е криво...
Аз можах само това да кажа, ...

В лудешка надпревара със века,
забравихме неща обикновени:
да поздравим,
да подадем ръка,
да бъдем искрени и откровени. ...

УМОРЕНИ И ТЪЖНИ
Уморени и тъжни
вървят мойте братя
по тази прекрасна
свята земя. ...

ПРЕКРАСНО Е
Прекрасно е да знаеш, че те искам,
теб и твойта красота
и палците си силно за късмет да стискам,
да докосвам твоята снага. ...

Моля те, не вярвай
в прераждания!
След смъртта
ще се пръснем на атоми
и вулканите ...

"Аз - Човекът"
Аз заклах Авел,
жертвах родния си брат.
Аз виех като звяр към Луната,
стъпил върху купчина смачкани тела. ...

Кажи, къде отлитат чувствата?
Защо не можем да ги спрем?
Усмивките ни са изкуствени
и излинели са съвсем...
Защо не се докоснем истински, ...

Все някога ще бъда шепа пясък,
лъчисти капки - топъл дъжд;
В морето бясната вълна - разбита с трясък,
сълза, потекла изведнъж.
Дори скала, отронена със мощен крясък, ...

Балканът днес почервеня.
Такова лицемерие...
Тълпата в речи се разля
от разни намерения...
По Рождество се молим Богу, ...

Раздяла
Тръгваш ли... сама във този дъжд,
остани още малко... последно,
не плача, нали ще съм мъж,
преборил сълзите... "победно". ...

Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...

„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...