За болката какво да ви разкажа...
във мене е... дълбоко я приспах -
разголя ли душата, ще покажа
какво научих и какво видях...
Видях, че мога да съм силна, ...

С полъх на вятъра
По принцип, в летните горещини,
се чувствам леко уморен. И знаеш ли,
че днеска, без да искам, пак се улових
да си почивам, ...

Светилото окото – душата в светлина,
не се грижи за нея и храната
в житници ли птиците събират?
Не си ли ти по-ценен от това?
Е, хайде, придай на ръста си височина, ...

Безразборно разпиляни
образи в гротеска луда:
Ту Христос с кървящи длани,
ту обесения Юда.
Страховити, вероломни ...

Красота и вяра или болката от любовта?
Какво ли виждаш ти в тази черна роза?!
Сълзи обливат нежните листенца,
а капки кръв пропиват се в пръстта.
Защо се радваш ти на самотата?! ...

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...

Щом си сред вълци -
трябва по вълчи да виеш!
Своя човешки характер
дълго и умно да криеш.
Ще те усетят - и в миг ...

Над главата ми, в меко възглаве,
цяла нощ мисъл глухо кръжи:
днес какво в тоз живот ще добавя,
съвестта ми да спре да тежи?
Под прозореца просната риза ...

Този път, който лудва в безкрая
и ме пали с горещи очи,
тихо моите болки гадае
и ме води към луди мечти...
Който може дъха ми да вземе ...

Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Птица на прозореца.
(Не дишам.)
После
ще пиша стихове.
После ръце ще протягам, ...

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...

Тази нощ ще те чакам по усет,
ще разтворя прашният тефтер на сърцето си
и ще отменя всички насрочени аутопсии,
за да мога да съм само твой.
Ще прикова вълнението си с въжетата на моето очакване ...

Ад или рай - ти избираш къде да останеш.
Забиваш иглата и политаш към чудни страни.
Но колко кратко е това,
а вечна е смъртта.
Отново си в реалността ...

В търсене на кралството
В поквара и хаос, войни и заблуди
затъва човешкият род векове,
малцина са тези, които се будят
да питат и търсят какво ги зове. ...

Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи ...

Къде си сега
Пред теб единствено Душата си докрай
Разголих...
За теб единствено Сърцето си докрай
Разтворих!!! ...

Всичко, което искам, си ти,
дълбоко вътре в мен.
Желанието ми към теб е като треска в моитe мисли.
Tвoят вкус...
Tвoят допир... ...

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...

Метаморф(а/о)зите на един вълк...
Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.) ...

в теб се вгледах последно
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна ...

Бездомни рими
чукат по стъклата
на недоспала Муза
в полудъжда.
Ръми ...

Време е вече да си отидеш!
Пепелен вятърът да те отвей!
Най-много болят очите невидени,
но с болката вечно се не живей...
Настървеното време от ъгъла дебне ...

Не искам повече да знам
от това, че щастливо си живееш
и няма повече да те безпокоя
и дума да обеля...
Само напомняй от време на време, ...

Много пъти се чувствам сам.
Много пъти изпитвам тъга.
Много пъти съм неразбран.
Много пъти потъвам в мъгла.
Тогава имам нужда от вяра. ...