Ще ми се да беше тук,
за да видиш как се дипломирам.
И без букет да бе дошъл
- няма значение, аз цветя не искам.
Да те бях срещнала през делника случайно ...

‎... и влюбен съм в на вятъра платната,
в аромата на света,
в потъващия залез
и в падането на нощта.
И влюбен съм в остриета вечни, ...

Нуждата от любов е нашата вярна спътница по пътя на живота. Каквото и да казваме, не можем да живеем без това чувство. Любовта присъства във всяко наше желание. С любов ни сътворяват, с любов ни отглеждат и с любов ни изпращат и помнят след това. Любовта е насочена от другите към нас и от нас към тя ...

Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение, ...

Очите ти са нежно докосване,
а устните- звездна целувка!
Лицето ти усмивка е слънчева,
ръцете ти - светещи ласки!
Косите ти - бриз морски полъхнал, ...

Кой раздава ролите в пиесата,
за кого се вдига завесата,
кой подсказва думите на актьорите
и обрича на забрава дубльорите?
Комедия или трагедия? ...

Във вторник,
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция ...

Звучат в главата ми думите:
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно. ...

Вали... Вали.Каква кошмарна нощ.
В душата ми е страшен безпорядък.
Къде си ти - добър и малко лош?
Измислих те. А истински ми трябваш.
Навярно ще те срещна някой ден. ...

Да те намеря цял живот отдадох,
като наивниците, търсещи Граала.
За тебе аз душата си продадох
и тръгнах по легенда остаряла.
Вървях пътеки прашни и зловещи, ...

Между земя и небе,
съществуваме само аз и ти.
Аз те обичам,
ти ме желаеш,
нашата любов е такава. ...

Приятелството свято е,
не забравяй ти!
То трябва да се пази
като собствените ни души!
Приятелю, незабравим, ...

… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо…
Вечността е нирвана…
Увисна смисълът. Неизживян…
И няма нищичко по-лесно
от черепа ми някой мъж пиян, ...

голо дърво
усукани жълти бедра –
луната преде

Не ми отива да бъда спокойна,
и да се оставя да ме водят нечии ръце.
Аз съм такава- дива, бойна,
не се оставям някой да ме поведе.
Не ми отива да бъда смирена, ...

От гроба този глас отново ме зове,
на криле го носят студени ветрове.
Той няма да се върне - вече е умрял,
макар, изглежда, още да не е разбрал.
За него вече плаках, плача и сега, ...

Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нар ...

Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен, ...

Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you ...

По клоните на кестена седяха вещици
и късаха листата пожълтели.
Свариха чай от цветни шумотевици
и пяха до зори фалшиви трели.
Посмях се на обърканата муза, ...

Здравей татко…. Ето, пиша ти писмо. Дълго време се канех, но все не намирах сили. И не, няма да те питам – Как си? Знам, че си добре там, горе. И знам, че ти липсвам. И ти на мен, ужасно много... Когато бях малка, си мислех,че тази пустота ще изчезне. Не, не е така. Още е тук, вътре в мен, разяждаща ...

Защо, Господи, все на мене,
защо така гадно прокле ме?
Тази вечер аз отново тъгувам
и разбити сърца рисувам.
Не знам, защо го правя, ...

Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...

Не обичам тази тъжна Луна,
разделена на две като нас,
жълтеникава, мрачна и зла,
търсеща своето второ "АЗ".
Не обичам сутрин избледнялото небе ...

Уморих се от мечти,
уморих се от горчиви сълзи.
Уморих се да те диря в мрака,
уморих се да се надявам на съдбата.
Сама съм, осъзнах го, ...

В тъмното се вгледах, Боже,
но в мрака нищо не открих...
а светъл ангел, разтревожен,
видях, че литна с моя стих?!
Да, няма никаква измама: ...

Anywhere But Here
Is this the end of the moment
Or just a beautiful unfolding
Of a love that will never be?
Or maybe be ...

Словно пролилось из рая с Божьего стола, –
Каплей мёда воссияли нынче купола.
Блещут, миру отражая Светлую Любовь,
Бьётся радостною вестью звон колоколов.
Свет Божественный струится с высоты Небес – ...

ЕДНА МЕЧТА
Мечтата ми аз да съм твой,
все още не се сбъдва, мила…
А как те искам, Боже мой,
в сърцето ми гнездо си свила! ...

Едни очи - безкрайно много аз обичам,
на едни очи всеки ден се вричам ...
Едни очи - изпълнени със радост и надежда,
едни очи - даряващи ми нежност,
искам всеки път кога погледна ...

ЛЕДЕНА ЖЕНА
Така ти искаш да бъдеш с мен,
в жарава скиташ, живееш в плен.
Обичаш ме?! Така ми казваш…
И тръгна ли си, в теб „се счупва нещо”…. ...