обуздавам демони
убежището в мен да намеря
и пътя
не може да няма друг път...
всичко в очите се сбира - ...

Въпрос на гледна точка е любов
да наречеш небето, цяло в синьо,
и да я понесеш да си готов.
Това е заслужаваща причина
да вържеш на перо такъв товар – ...

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...

Искам да избягам...
някъде... от себе си...
Да се науча да забравям...
желанията на сърцето си...
Сега разбрах - не се познавам... ...

Искам те – презряна и невярваща.
Искам те – разпъната на кръст.
Искам те и на море ухаеща.
Искам те, защото си ЛЮБОВ!

И ето... тихо спуска се нощта,
умора по ресниците ми сипе.
Родена от неземна тишина,
луна към изгрева полита.
И няма да е лека тази нощ, ...

Избор
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...

ГЛАВА ВТОРА
(ученик във Първомай)
Бях длъжен да ги надживея!
От този ад да се спася!
И свое знаме да развея, ...

Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...

Ти ще бъдеш мойта муза,
аз ще бъда твойто вдъхновение;
ти ще бъдеш сладката тревога,
аз ще бъда силно притеснение.
Ти ще бъдеш топъл южен вятър, ...

Агресия... изригваща като вулкан
от недрата на мозъчните ми клетки.
Изригва внезапно и внезапно стихва,
оставя само въглен и пепел...
В тях има само закърняла гореща лава, ...

Защото стана тъмно от здрачаване
с забитата стрела в гърдите ми.
Светкавична съм до разсъмване
със хиляди взривени в мене мълнии.
Раздирам тази нощ със нокти ...

Очите ти са страстно непонятни...
Косата ти е плачещата върба и плаче над очите мои грешни...
Дъхът ти още гали ми косите, по кожата ми твоят жар пламти...
Ела, денят е мрачен и студен...
В таз лунна нощ омайна сгрей моята ледена душа... ...

Виж ти - охлюв как пълзи!
Я с карфица го бодни!
Ако охлю каже "пук",
ще те храним с манджа с лук!
Ако охлю каже "паф", ...

МОТОРНО БИТИЕ
Дойде ни нанагорно
битието ни моторно –
гълта много нафта
влакът “Пуфта-пафта”… ...

По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен, ...

Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам ...

Днес е моят ден от календара.
Ден единствен в цялата година.
И дъга изгрява волно шарена -
ще ми се под нея да премина.
Ще ми се да мога да прегърна ...

На Слънцето лимонените длани
докосна облак – перестo-горчив;
заплува бавно сякаш да го хване
в прегръдка хладна облакът щастлив.
Къде ти е оранжевото, Слънце? ...

Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста
Пиша ти от село туй писмо,
мили сине, майка ти почина!
Взе да вехне, де да знам защо,
от деня, когато ти замина. ...

Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле ...

Кой дявол с теб ме събра?
Кой дявол с теб ме свърза?
Поне да можех да разбера,
какво така силно към теб ме привърза?
Защо така силно аз те обичам? ...

когато сълзи се стичат по лицето ти
когато душата болна е и скърби
вдигни главата си към небесата
и затвори очи
остави вятърът косите ти да вее ...

С маршрутка № 30 рутинно
прибирах се от работа. Зад мен
стоеше тя. Към шест и половина
бе някъде. След делничния ден
навярно уморена, безразлично ...

"Забравена земя"
Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад... ...

Белязан
Защо боядиса крилата на гларуса?
Криеш престъпната, мръсна ръка.
Птицата трудно летеше саката,
пластът боя като в гипс я скова. ...

Привечер по улица Вечерница
се носи чуден липов аромат,
а вятърът разнася го, върти го като мелница,
насища го в пейзажите на този пъстър свят.
Поемам дъх и вдишвам чудото безкрайно, ...

Обичам те
и мразя те
за туй,
което си.
Защото ме предаде ...

Може би съм малко по-различна -
като корен впит дълбоко в теб.
Все наивно нежна, романтична,
вкарвам мисли в следващи куплет.
Там съм истинската, непревзета, ...

Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян – ...

И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна –
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита, ...

Ех, Свят – Божествен!
За друг отреден.
Няма покой
за Душата!
Просяче гладно ...

Ти тук си, мое жарко лято и симфония,
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки, ...

Недоплетена, косата ми се разпилява
в погледа ти сиво безметежен,
дори лек полъх не остава
от допира, доскоро нежен.
Кръпките на недошитото ми тяло ...

Безкрайна
степ
е тъгата,
океанът
от болки - ...

·˙˙·٠•●●•٠·˙˙·
·˙˙·٠•●●•٠·˙˙·
·˙˙·٠•●●•٠·˙˙·
·˙˙·٠•●●•٠·˙˙·
·˙˙·٠•●●•٠·˙˙· ...