Прозорец -
рамка със стъкла,
преграда
за палавия вятър.
Но оттам излита погледът, ...

Плътта ми набразди на Немезида бича,
с какво ли толкоз грешен се оказах,
а нявга мислех, че съдбата ме обича,
да търся чиста обич се отказах.
Един пристига, друг отива, ...

Толкова е трудно да простиш,
когато са те наранили.
Искаш да го сториш, но разбираш,
че не ти достигат сили.
Искаш да забравиш подлостта, ...

Той: Липсва ми пушенето с теб.
Тя: Така ли? На мен също.
Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.
Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?
Той: Никой не може да те замести. ...

Нощта се спуска, озарила леден поглед
в лицето на смълчаните луни.
Белее призрак - странник, бродещ
в горите от хълмистите лъчи.
Дойде и звън на птица с глас отровен, ...

Своенравна
Не ме учи как да живея!
Сама избирам –
да вървя, или да спра,
какво да съхраня, ...

Загубих битката с живота, загубих битката, с лошото и лошите хора.
Загубих битката с жената, с любовта, загубих, даже мисля, моята душа.
Загубих музиката, за която толкова живях - писах и се борих, да, изгубих.
Загубих още - думите, с които толкова крещях, загубих радостта от този ден.
Загубих аз... ...

Понякога една затворена врата
дели ни от ужасни тайни-рани.
Ще я отворим ли с пресъхнала уста,
или ще ги оставим тъй. Неразгадани.
Ще се изправим ли очи в очи ...

ОБЛЯКОХ СЕ С ТВОЯТА ПЕСЕН
Облякох се с твоята песен!
Гласът ти, тъй ведър и чист,
в очите ми слънце донесе,
в душата ми - устрем лъчист. ...

Полицай Кристина Маринели гореше от нетърпение да се захване с новата си задача. Ентусиазмът ù беше добре подкрепен от информацията, която успя да свали от охранителните камери в общинския паркинг. Искрено се надяваше да открие още важни факти, които биха помогнали да се разплете това ужасно убийств ...

ИЗНЕНАДА
Топло лято – топла изненада.
Две кафета, няколко цигари.
Топло чувство плахо се прокрадна,
сладка болка леко ни опари. ...

Пътеката
на твоята мечта
ще мине
през звезди
и под земя ...

На Иво
Едно момче отвън почука
сред тягостната тишина и скука.
Почука не с ръка и не със звън.
Дори не знаех пък дали е сън. ...

Mиг щастие, на детска невинност.
Mиг щастие, на чаровна усмивка.
Mиг щастие, на нежно докосване.
Mиг щастие, на целувка страстна.
Mиг щастие, на прегръдка нежнa. ...

Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...

ПРОТЕСТ
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите. ...

сутрин -
изхрачени сбъдвания
раздират гърдите
фасове пърхат
пеперудено пепелни ...

ЖЕНА
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...

Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...

С бай Йосиф Петров за пръв път се срещнах през 1990 година, когато живеех все още в Момчилград и работех като директор на местната гимназия.
Гостувахме в дома на мой колега и там за наша всеобща радост бе и поетът Йосиф Петров, който бе пристигнал в родопския град по покана на организаторите от отде ...

Днес предстои разпределението на випуска!
Очаква ме трудно изпитание…
Още с влизането в Института налетях на личния състав!
Беше с още двама непознати млади хора...
* ...

Когато слънцето залязва
и губи своята мощ,
оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…
Мисля, разсъждавам,
понякога сълзи протичат дори, ...

До г-н Любим!
Мили, студена е нощта! Тук студът е сковал всяка малка частица от мен! Навън всичко е черно-бяло, почти няма лъч светлина! Стоя аз в пещерата на моята самота. Чуват се тихо капките сълзи върху камъните! Гледам към бъдещето, в което теб те няма! Там виждам неясен силует, водещ ме към ро ...

"Кървав пир"
Зъби остри - кървав пир,
стъпки тайни - страх безспир,
трън в окото - нож в гърба,
хората пируват на гости на Смъртта. ...

Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят, ...

Ела ме прегърни,
защото ме е страх от самотата!
Ела ме прегърни!
Кажи ми - мисълта за мен те върна от вратата
и няма да боли! ...

– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...

Жълт под...
На карета...
Марс взе, че
се съвзе,
стана от пода, изпи малко ром, ...

Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко ...

Във Фейсбук
На Д.
А!...Здравей...Аз съм. Не, няма място за чудене.
Едно „клик“ и-готово. Във Фейсбук сме всичките.
Чудното е, че ти нямаше ден за губене, ...

Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...

Кажи ми как да те забравя,
нима това се научава?!?
Усещам, че каквото и да правя,
някак все не ми се получава...
Кажи ми как да те забравя, ...