Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...

"О"
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда ...

Припомняй ми, приятелко, през нощите,
през дните, във които
сълзите сливат се със кръв и давят гърлото...
Напомняй ми за болката, за истината,
рисувай ми апокалипсиса, ...

***
Снегът е далече,
а душата ми се пробужда под сняг
и е объркана в тази вечност
от безкрайна житейска тъга. ...

И поезията със тебе си отива
от мига, когато не понечих да те спра.
Реалността остава все тъй сива,
безръка, безнадеждна и сама...
А аз се рея там в небитието ...

Пак започва война,
всички вкъщи се крием
и крещим “Свобода!”
пред екрана и пием.
A далече от нас ...

Пада нощта и сякаш с магия
се сплитат ръцете ни в нощния хлад.
Чувства събудени, мисли - стихии
бушуват. Обзема ни сладкия глад
за нежно докосващи кожата устни, ...

2010
Имам само две години надежда
Да те срещна случайно сред нищото,
Да вкуся солта на живота
от твоето тяло. ...

Носиш ли име
на цвете и вече
гледаш към слънцето
и по-далече,
че... както сами ...

Понякога мечтая си за нас,
но обърквам се и нуждая се от компас...
Приятелството ни не искам да развалям
и все повече и повече пропадам...
Сякаш не съм същата, ...

Никога така не съм се смяла,
никога така не съм мечтала.
Имало е време, когато бях сама,
беше бреме за мен тази самота,
колко съм щастлива, ...

***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как ...

Събуждам се изморена от тежък сън в пет, пет и нещо и едвам държа очите си отворени. Никога не мога да спя спокойно в нощта преди дълго пътуване. Правя си силно кафе – катран и го изпивам на няколко глътки. Скачам бързо в дънки и блуза, нагласени предвидливо от вечерта. Слагам малко грим, колкото да ...

Обичам те в дъжда.
Обичам те в снега.
И когато слънцето изгрее,
сърцето ми до теб се смее.
Обичам те късно през нощта. ...

Цъфнаха цветя шарени.
Скокнаха моми галени
в росата да се измият,
върбови венци да свият,
с пръстени да ги накичат, ...

Какво е най-дълбоката река, щом
преплувам я със вързани ръце,
до моята любима за да стигна
и да спечеля нейното сърце.
Какво е най-високият хълм, ако ...

Дървото и вятърът
Дема и Сар бяха решили да се оженят веднага щом и двамата навършат по осемнадесет земни години, а с това и пълнолетието си. Но те живееха на Дилема, която е странна планета. На размери е колкото Прародината Земя, но атмосферата ù е толкова плътна, че над повърхността е като течност ...

“Нощта безброй чудовища създава,
но смел ги срещам с весело сърце.
Във мойте вени колко огън пламва
и колко жар във моето сърце!
.................................................. ...

ПРОЩАВАНЕ С ЛОТОСА
(в памет на Петя Дубарова)
Напускам те,
а всъщност те обичам
(избирам с болка този смъртен грях). ...

ЧИКО ЧИКОВ ЖУРНАЛИСТ
В редакцията беше задушно и напрегнато. Утре трябваше да излезе юбилейният брой на партийния вестник. Всички бяха под напрежение. Искаше се нещо изключително. Щяха да поднесат подарък на Първия – специално отпечатан брой на луксозна гланцова хартия. Той щеше по-скоро да прилича ...

Вятърът ли нощен ме повика,
с него да поскитам по света?
Или пък Луната пълнолика -
с нея да будувам
през нощта? ...

По устните ти
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана. ...

Навсякъде около мен - лица познати.
Места износени,
лица износе-е-ени.
Ведри, подранили за вседневни грижи.
Без посока. ...

В една държава....
Владимир Висоцки
* * *
В една държава с население...
Но впрочем туй е все едно. ...

Leona Lewis - Broken
You can take away all my love, what do I need it for?
You can take away all these words, there's no meaning anymore
You can take away everything, leave me lying on the floor
All those sorry's, we can't go back to the start ...

Човек зад борда
Владимир Высоцкий
На Анатолию Гарагуле
Въжета смъкват от ръцете кожа.
Веригата на котвата скрипти. ...

ВЧЕРА И ДНЕС
Вчера всичко беше различно. Тъжно е как любовта се оглежда в нас и си заминава. Бавно и без да се обръща. Моето „почакай“ увисна наред с неказаните думи. Благодаря, че превърна болката ми във форма. Благодаря, че ми подари свободата. Гледам невинното ù лице, устрема в очите ù, и разбира ...

Ако внезапно ми пожелаеш душата -
така изведнъж - не бих ти я дала...
(Сделката на Фауст с Дявола ти е позната.)
Сто процента няма да я вземеш цялата...
Ще ти дам половината - щом искаш - ...

Мъжът ми. Познатата кръчма.
Разбити среднощни блокади.
На чашата трета се връщаме
във спомена "бяхме ли млади?".
А вещица, яхнала месеца, ...

ПЛОВДИВСКИ
ЦЕНТРАЛЕН
ПОДЛЕЗ
С изненада
констатирам ...

Като грохнали тъжни старици
край обраслия в бурени път,
скрити зад подивели лозници,
запустелите къщи мълчат.
Закованите, прашни прозорци, ...

Трепотроп’ник
Ласки, трепот,
тъмнина и в нея шепот,
на листа, в прозореца преплени,
на връвта, с която ме плени. ...

ПЪТИЩА
А сега накъде?
Много е лесно да кажем:
всеки по пътя си.
Пътят ни беше един. ...