Пролет е, есен е, лято е, зима е.
Всички сезони в любовта ги има.
Пролет е, цъфтят цветя,
срещат се два чифта очи и разцъфва любовта.
Красива, свежа, млада и толкова невинна, ...

В душата ми горят хиляди въпроси:
Каква съм аз, защо се промених...?
О, Боже, не карай сърцето ми да проси!
Сили нямам... толкова се уморих!
Кажи ми, защо дал си ми очи, ...

Тъмно е. А всъщност ни е светло.
Восъкът линее неусетно.
Тихо е. А всъщност плаче песен.
Моят блус по тебе е унесен.
Танц ли е, или сънувам вече? ...

Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...

В града на целувките
не секват усмивките -
всяка сутрин благодарят на слънцето,
че е сгряло сърцата им,
къпят се в океан, ...

Руменина
Епос
Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.
Снежанка и джуджета, шейна, елени!
За всички някак си е вече тясно - ...

Ти тръгна към мене,
от мрака роден
и открихме се двама
в най-тъмния ден.
Сега съм пред теб - ...

Ще кажете, било е отдавна. А сякаш се случи вчера.
Толкова силно впечатление ми направи човекът, който за пръв и последен път гостуваше в дома ми. На 8 ноември 1994 година ми се обади литературният критик Марин Кадиев – председател на нашия писателски съюз, и ми съобщи, че пристигат с поета Павел Ма ...

Мила моя, затвори очи,
позволи ми да избърша твоите сълзи,
ледено сърце вътре в теб тупти,
знам колко много те боли.
Луната ни целува с нежна светлина, ...

Една сълза по бузките се стича,
очите пълни с болка и тъга.
Една сълза – на бисерче прилича,
откъснато от мида на брега.
Опитвам мъката ти да открия, ...

Корабокрушенец
На един далечен остров
В океанските предели
Шест жени сами живели -
Сладки като шест бонбонки, ...

„Тя беше наистина тъжна. Нямаше я светлината в очите ù, нямаше я тръпката. По физиономията ù личеше, че нещо я мъчи, изгаря я отвътре, но тя умело се опитваше да го прикрие и все пак хората усещаха промяната в нея. Движенията, гласът, очите, кожата, вече кокалестото ù тяло я издаваха по един необикн ...

Зад девет планини в десета, след девет реки на десета живее един народ, който е стар колкото и Земята. Хората там боготворят боговете, издигат им паметници, а когато не им стигат, си измислят нови. Преди много, много години, когато били още шепа хора, имали едни бог, за когото жертвали всичко. Споре ...

Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнят ...

Опиянение
Хоризонта подклажда слънчеви клади.
Влюбен делник оттича узрял.
В еликсири езически пее залез балади,
а нощта е - примамлив граал! ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Бутилка вино, недопита,
усмихнат, сгушен полумрак...
В косите ти мечта наплита
вълните на сънуван бряг...
Как исках времето да спра ...

Черното е хъс голям
за отиване във рай.
С черното отиваш ти
на разходка във гори,
гъсти храсти и води ...

Обичам те и това ме съсипва.
Болката разяжда душата ми.
Избави ме от тази горчилка!
Чудото ще стори любовта ти.
Агонията стиска сърцето ми. ...

Може би в тълпата аз те търсех,
в душата си накрая те открих.
В мечтите си, когато волно реех,
видях те в поредния си стих.
Дори понякога да ме поднасяш, ...

Един ден се събудих и разбрах, че вече не съм дете. Погледнах се в огледалото и осъзнах, че вече имам почти целия необходим потенциал, за да започна да сбъдвам и най-смелите си мечти. Вече не бях детето, което мечтае за идеалния свят, в който да живее. Вече бях младият човек, който да построи своята ...

Животът в моята страна
е станал тъй мрачен и жесток.
Защо ти, Българино,
позволи така да се отнесат с теб?
Защо, Българино, ...

Таксито спря точно пред централния вход на катедралата. Комисар Анджело Морати плати на шофьора и бързо излезе от автомобила, без дори да поиска касовата бележка. Лука също го последва, но в припряността си не успя да затвори добре задната врата на Ситроена. Преди да пресекат улицата, двамата италиа ...

Армейско занятие.
Взводът за разузнаване трябваше да отцепи източната страна на полигона.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябваше да отцепим черните пътища от случайно преминаващи.
Натовариха ни на ЗИЛ-а - след час бяхме по местата си. ...

ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС
Първо мисъл жегва,
а след туй в очите
виждам, че проглежда
моето мъниче. ...

Моя пурпурна, късна любов,
моя муза крилата и свидна,
галещ бриз в живота ми нов,
целуваща, песен приспивна...
Преоткривам те в есенни дни, ...

Този леден ден си казах -
нещо абстрактно искам да напиша,
но какво да бъде то,
щом моливът ми спря да диша?!
Дали да напиша за вълните, ...

Между мене и теб
сякаш времето спря,
да отдъхне...
И не иска сега,
няма как ...

ТОПЛОТА
Бримка подир бримка, ред подир ред,
баба на дядо чорапи плете,
нозе да са топли, кръстът наред -
той да е жив и да е добре. ...

Аз никому и нищо не дължа...
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река,
преливаща от хиляди различия.
Ту бистра и спокойна - бял сатен, ...

дъждът на този остров
винаги е макарони
и десет
внимавам в обиколки
усмивки ...

Пречистване
В косите ми вятър бушува.
Студено е, ала не замръзвам.
Разбито сърце, все пак,
във гърдите ми бие. ...

Пожелавал ли си някога
да бъдеш моята единствена сълза,
отронена за теб и бързаща
да се стопи по устните ми в целувка,
но продължила по гърдите ми надолу, ...