Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина ...

ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
За първи път в живота щом се влюбиш -
мечтите те понасят на крила…
Но щом измамен сутрин се събудиш -
проклинаш се, че си дошъл в света! ...

На певеца в омайния глас месечинка млада се влюби.
И в менче с мълчана вода топна венчето си ружено.
Уви в самодивска трева, водата притихнала гребна
и затъкна по свойта коса седем позвездени гребена.
Прислони отмаляла снага, как заспа - не усети накрая. ...

В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...

Влача отчаяно
мисли и чувства –
кървави дрипи
през Ада на времето!
Бързам за никъде, ...

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...

Като бяла зима прелъсти ме.
Привидно невинна
в прегръдките си вземи ме.
Там е тъй топло и уютно.
В теб чувствам се у дома си. ...

Помня още от преди,
помня хубавите дни.
Помня нашите усмихнати лица -
времето, когато бяхме мънички деца.
Запознахме се съвсем случайно, ...

С мотора бръмча
из пръстените на Сатурн,
забавно е така,
вдишвам свобода.
Обикалям си, не ми омръзва, ...

Животът винаги ни дава
правото на избор и на собствен път,
защото Вселената до днеска не познава
добро и зло, ни прав, ни грешен път.
Какъвто избор да направиш, ...

Къде ще спре пътят ми, не зная,
но иска ми се да бъде у дома,
но не там, където съм родена,
а там, където все ме тегли сърцето
и търсят две очи най-милата земя! ...

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...

Боли, когато гледам как си тръгваш,
боли, когато всичко тук мълчи,
боли, когато всичко живо стихва и чака да се върнеш пак при мен ти.
Боли и болката направо ме унищожава,
но ти така не го разбра. ...

Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден. ...

Вече месеци те няма,
а мене още ме боли,
душата ми остава в рани,
сърцето ми - в сълзи.
Не мога да забравя твоите целувки ...

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...

Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...

Имам си аз братовчедка,
една малка кокетка.
Добра, умна и красива,
тя е и много талантлива.
Усмивката ù щом е на лицето, ...

Мале, мале - юбилей!
Чукнах и аз педесеттака.
Дет` се вика: "Да живей
и столетие да чака!

Подари си надежда,
открадни си мечта.
Виж, небето прилича
на влюбен вълшебник,
който иска за мен, ...

Събужда се градът, от сън омаян.
Завесата едва повдига Феб.
Ще тръгна надалече и незнаен,
но няма да е същото, без теб.
Преваля ден. И бягащата муза ...

Даниел Авдала
спортен жаргон
Юл. Вучков
Пенев
М. Цветков и зрител ...

Слънце нашата стая огрява
и лицето ти то озарява...
Гледам те... Чудя се... Какво ли сънуваш?
Дали на прекрасни картини сега се любуваш?
Или пък музика слушаш отбрана, ...

Едно докосване понякога е чудо.
Променя пътища, променя и съдби.
Кара сърцето да говори.
Подреждат се и много страстни дни.
Едно докосване, горещи длани, ...

Луната в сърп на сцена - осветена,
виж лампа долу мига в градски парк,
под нея - там, на пейка до чемшира -
стоеше "тя" навсякъде бе мрак.
С очи (Зорница) питаше луната, ...

Влетя любов, дори в съня,
премина зной и мраз,
разбунено море си - смут навя,
да, знам, че имам час -
да се родя и да умра, ...

Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...

Може да ви се струва странно, но за мен Виена си има женско име и то е Бетина - една такава мъничка, изчистена и подредена, каквато я видях в онзи краен квартал на Австрийската столица, пролетно топла, приветлива и по младежки делово нахъсана.
"Ако има някакъв проблем, обади ми се!" - писа ми Герхар ...

Хората не харесват героичните,
защото не искат да са от различните.
Не могат да вникнат в човешкото сърце.
Защо? Нали красиво е нечие лице?
Любов?! - ха, какво пък е това? ...

Въглени – в гореща пепел,
останали от нестинарски огън,
горял понякога в сърцето,
а днес разстилам ги отново.
По въглените боса ходя, ...

На дъното на синьото море,
където не звучи глас земен.
Потънал в дрямка, там стои и ни зове,
на морската сирена замъка вълшебен.
Останала сама, сред елфи и тритони, ...

Времето в ръцете ми изтича
като пясък на самотен бряг.
Нищо, че лудува в мен момиче -
впрегнати, годините са в бяг
и не могат да се спрат. С крилете ...