Предистория – Първа история:
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докос ...

Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :
"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител! ...

Понякога на себе си говоря,
упреквам се, сама се утешавам.
Нощем се прегръщам и преглъщам,
сърцето си разкъсвам и раздавам…

Когато
с мисли,
погледи,
гласове
недобри ...

Въздухът е чист до безобразие,
прозрачен до замръзване,
до вледеняване.
Дълбока глътка.
Размърдвам го ...

Глава първа
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...

Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...

Под резливия дъх на роденото никога утре,
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...

Малкият голям свят
Една игра с думи…
Голямата любов - необяснима,
е в малката сълза - непобедима.
Омразата - голяма, непростима ...

(или "Аре... чао" номер 2)
... следващия път
отвори вратата
(не обичам стените,
но мога и през тях...). ...

Бъди за мен следа неуловима,
бъди звезда
безимена, незрима,
бъди мираж - във пареща пустиня,
ала да знам, ...

Не издържам повече. Разбираш ли?
Да си толкова далече.
Искам да те докосвам, да ме докосваш.
Не издържам вече.
Искам да те усещам ...

Рисуваш в мен илюзии,
аз потънала съм в прах от самота...
Пресъхнали сълзи, горят в душата ми!
Така безкрайна е нощта!...
Нежността ти е жестока!... ...

Търся "звяра" при изобилие от "принцове",
да ме грабне с чара, а не с хубавото си лице.
Не ми пука дали ще кара БМВ или Порше.
Не търся Брад Пит и аз не съм Бейонсе.
Не си търся просто тръпка, а земетресение, ...

Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...

Защо сърцето нарани и го остави,
защо не позволяваш ми да спя.
Нима не можеш истински да ме обичаш,
нима нещастната любов ти не разбра.
*** ...

Бях в Пловдив на лекции за двадесет дни. Една от сутрините се събудих и започнах да се оправям, за да посетя занятията, които трябваше да имаме.
Вътрешното ми чувство заговори, че не трябва да ходя, но все пак го пренебрегнах и отидох. На двора пред университета седеше една колежка. Заговорихме се.
...

Той живееше сам – като старо дърво
с натежала корона от нощните мисли
и събираше кръгове в свойто стъбло
а в гнездото отляво най-росните листи
Бе оплетен със корени в тази земя ...

Усмихвам се. Дори се смея.
По лицето ми личат следи
от смях и от усмивки. Крия
в себе си все болки и сълзи.
Усмивката цъфти на устните, ...

Бях
Бях себе си
и други бях.
И теб съм била,
но ти не знаеш това. ...

Аз съм жена, осъдена да вярвам
във приказки вълшебни, в чудеса,
и през косите на живота си ръка прокарвам,
живея тук - на гребен на вълна!
Аз съм жена, осъдена да страдам ...

Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода. ...

По-добро от тебе няма да намеря,
защото ти си най-добрият!
Чуваш мелодии, които другите не могат,
виждаш неща, които всички подминават.
Видя ги и във мен, когато за останалите бях просто черно-бяла. ...

Къде бях тази нощ?
С кого?
На кой в ръцете бях?
Кого тази нощ огрях?
Не зная! ...

Ела, ела да се запознаем
и истински опознаем...
това какъв си бил и аз - каква?
От тази среща толкова явна
се разкри голяма тайна... ...

Тя е художничка. Докосне ли се до четката – пейзажи или портрети не ù се опират.
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...

Сутринта не изглеждаше с нищо по-различна от хилядите предходни. Обикновените задачи висяха на плещите ми - работа, парични проблеми, както и любовни. Зимният вятър отново пронизваше гръдта ми през палтото.
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...

Какво ми става? Полудявам,
когато сте край мен така.
Ръцете трепват. Пребледнявам.
А вий отмятате коса
и се усмихвате на всички. ...

В чакалнята на душата ми
гладни гълъби се разхождат.
С пукването на пролетта
спомените се завръщат
и недоизядени пуканки им подхвърлят ...

When the fat girl dances (Когато танцува дебелото момиче)
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници. ...

Искам да ти кажа всичко,
но думи не намирам.
Искам да усетиш всяка болка,
да гориш във моя огън,
да изплачеш моите сълзи. ...

Клетвата ни:
От люлка до гроб...
Без теб вървя като роб.
Никога нямаше да те предам,
щеше да ме залее вълна от срам! ...

Дъщерята на ковача
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбре ...

Изстинали мъгли, докрай изровени
с надежда, че е скрито нещо повече
под сивия воал бетонен...
Заспивайте, анаеробни помисли.
Глождят съвестта, примигват разтревожено ...

Тежат раменете ми - сякаш премръзнали клони,
пролетта от зениците - мъглата я взе,
безмълвно разстрелях сетивата за всички сезони,
само зимата, зимата в мене тих огън кладе
и нарежда ми сладко бабини притчи - за тебе, ...

Вместо пролет разцъфнала...
сипе се сняг,
а и утрото сиво
във мъгли се е вплело.
По стъклата ...

Полека повяхват жените, които обичахме.
Потъват искрици в очите им, още ни парят.
Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.
Но ние сме само във бързей на някаква гара.
И тука се смеем, нарамили в сак битието: ...

РОДИНА
Родината обичам, но не мога
за нея песента си да изпея.
Със нейните проблеми и тревоги
аз дишам, страдам, радвам се, живея. ...

Старата мелодия позната...
Приближавам се... Заслушвам се в захлас.
''Спомняш ли си? Там, под небесата,
жадувахме за любовта си ти и аз.''
Неусетно във съзнанието ми изплува ...