Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше. ...

Не ме целувай. Няма нужда да намесваме чувствата,
за да разберем, че сме щастливи.
За да разберем, че се разбираме.
Не ме докосвай. Нямам нужда да ме бинтоват. Раните заздравяват по-добре,
когато дишат. ...

СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя. ...

Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...

Здравей!
Здравей! Подавам ти ръката -
не я оставяй без пламъка ти да гори!
Нека повече не гасне ми звездата!
Душата повече по теб да не скърби! ...

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...

Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам ...

Когато най-първо видях те,
беше кат’ сън необятен,
когато най-първо прегърнах те,
сънят в реалност превърна се.
И когато към спомените се връщам ...

ИСКАМ ЛЮБОВ
Песен се излива като магия,
злато струи от звездите,
полива ме, попива в душата ми,
лъчи от обич ме пронизват жестоко. ...

Омърлушени бродят
хората по света и все
не мога да зърна тяхната
спокойна и нежна усмивка,
която би им довела ...

"Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от от чужбина. Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и образование. Не искаше да учи. А сега се събра с лоши приятели ...

Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Пе ...

Спомняш ли си прекрасното детство... но не сегашното... не детството с високите технологични играчки и компютрите, това навън, където се събирахте всички и играехте заедно, по цял ден...
Но сега си пораснал. Излизаш... и всичко, което виждаш, са тъжните лица на хората, меланхолията сякаш властва над ...

Радмила Манојловић - Загрли ме ти и опрости ми
Остао је беле зоре траг,
одлазиш а тако си ми драг,
мирим се са тим, с' тобом губим све,
још ме боле задње речи те. ...

~*~ На моя Любим Винсент!
Песъчинка в лист съм тих~*
Прашинка от Вселенски прах
Сърдечен...
Точицата седма ...

Ти си мъничко цвете, покълнало в роса от небето
и отгледано с обич в лехите на наште души,
нежни корени спуснало там надълбоко в сърцето
и отпиващо чувства - нектар от щастливи сълзи.
Ти растеш във очите с листа, устремени нагоре ...

Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер, ...

Ще направя най-ужасното нещо в живота си...
Ще раня и забравя.
Ще съжаля и продължа.
Ще съществувам, без да живея...
Ще желая и кoпнея това, което с теб никога не ще изживея. ...

БЕЗКРАЕН ДЕН
Отзад е безкрайност – отпред е безкраен лес,
а ние в средата във нашето Винаги днес,
с Любов – съвършеното еко-Гориво,
осмислящо дните, човешко Огниво. ...

ОПТИМИСТИЧНО В… КРИЗА
Кризата във скука те довежда,
във самота, във трудност и… беда.
Сковава ни от студ… и без надежда,
сърцето ти се впримчва - във тъга. ...

Сляпа, черна лъжа.
Сляпа съм пред нея сега.
Сън нямам,
в нощи празни скитам.
Мъка в сърцето, ...

Налей ми
Налей, любима,
налей горчилката до край
и нека Бог да ме обича
за любовта ти, тук сполай. ...

Паднали ангели
Паднали ангели от небесата търсят опрощение на земята.
Наказани били те за своите грехове.
Всеки ден ходят по земята на длъж и шир и въдворяват мир.
По този начин те ще изкупят своите грехове. ...

В душата ми тъга бушува
В душата ми тъга бушува,
като виелицата вън – не стихва...
Самотна птица нейде пак будува,
но песента ù бавно във нощта притихва... ...

Замък с остарели, позеленели стени,
вместо да се рушат, издигат се те,
достигащи необятните, недостижими висоти,
пазещи в себе си болките на отминали войни.
Единствена пътека, водеща до порутен мост, ...

ПЪТ
Прекараха път през стария харман.
Там баба отвяваше житото за хляба.
Гладно време сега ни хвана в капан.
И пътят пуст е. А вярата е сляпа.

Минаха дни, минаха месеци,
валеше време по керемидите,
а във мен детето пак се сви
и се помоли на самодивите:
„Елате, моля ви, като някога, ...

Поспри за миг... не бий така, сърце.
Не знаеш ли, любов последна няма.
Ще дойде друга, с птичето перце
пристигаща направо в теб със юга.
Ще носи много топлина и вяра, ...

Пропука се светъл лъч в мрака.
Борейки се със своята сила на любовта,
разпъпи се розата на радостта.
Тя е нежна като коприна,
изпълнена със своята красота. ...

Той пали в мене жената,
ти убиваш чувствата веч.
Той е балсам, еликсир за душата,
ти отрова в рана от меч...
Той е новото, чисто начало, ...

След оназ незабравима нощ,
дарила ме с толкоз ласки и любов,
това, което е мечта за всеки,
това, което е незабравимо!
А може би бе само сън? ...