(по идеи от Враната, без да я питам, ако има нещо против - ще го махна)
... ми каза:
"Иди в гората.
Покрий се
с есенни ...

Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...

Е Д Н О Б Е З У М Н О Р А З М И Н А В А Н Е
______________________________________________________
Разминахме ли се?
Вече е без значение...
Като насрещни Влакове. ...

Понакъдрена есен,
бяла, светла завеса,
на ревера ти свито -
малко сватбено цвете,
с наедрели бедра, ...

***
Издигнах аз стена предпазна,
но само с поглед ти я разруши.
Сега съм беззащитна и нещастна.
Не знам обичаш ли ме ти? ...

Имах изпит в университета. Не ми се учеше за него. Поисках от Вселената алтернативен път, по който мога да си го взема. Тя ми показа чрез една книга, че ако намеря начин да повярвам в нещо, то това нещо може да стане моя истина.
Ентусиазирах се от тези думи. Направих всичко по силите си, за да повяр ...

Очи като небето.
Зеници – сребърни звезди.
Дъх с аромата на полето.
Лице като свежо утро.
Това е тя, моята любима. ...

Черно-бял котак с бял мустак -
той е моят рицар драг...
Той е само с мен в беди
и само той с обич ме дари...
Пази ме от мисли тежки ...

И вече нямам думи,
разпилени са
в разстоянието до теб.
Отварям уста, но сякаш
вятърът отнема дъха ми. ...

с теб спим сега
в застиналото езеро
наречено съзнание за незнайното
не можем да се върнем в безпределното
във шах и мат поставя ни познанието ...

Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
Има място при мен, има място в леглото за двама. ...

САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата. ...

Ех, мое щастие любимо,
безсмъртно и неустоимо,
без теб съм като дърво без корен,
не искам да останеш само спомен.
Едва успях да те намеря, ...

Такъв съм си – мил и чаровен Казанова. Видя ли хубави жени, кръвта ми кипва като лава и полудявам като бик пред червено. Жалко, че не мога да ги притежавам всичките, но какво ми пречи да ги свалям виртуално? Имам развинтено въображение и дар слово – нали съм си поет по рождение. Какви поетеси се нав ...

Какво е да спечелиш от тотото и то 6/49, при това само с един фиш? Шансът е минимален, нали? А как ще се чувстваш, ако попълниш своя фиш, но забравиш да го провериш, разкъсаш го на хиляди малки парченца, хвърлиш го през терасата и точно тогава някой ти казва, че си изхвърлил собствения си късмет, за ...

На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полуузрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, ...

Полунощ е, а небето е опиянено от звезди.
В ъглите на стаята танцуват своя валс - сенките.
Свещта едва тлее, като плочата на миналото в очите ù.
Събуждат образи забравени, нещастни и полупогребани.
Думите редят се на опашка, за да срещнат своята съдба, ...

Ноемврийски ден на 1963-та - мрачен и дъждовен…
Демонстрация пред американското посолство!
Няколко хиляди студенти протестираме…
Повод: Иван-Асен Георгиев!
Шпионин!... Работил за американците! ...

- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...

"Очите ми задръж!"
Ласкави са твоите ръце,
принцесо на нощта,
но какво ли знаеш ти?
Къде е сърцето ти? ...

Не ме оставяй тихо да замлъкна.
Душата ми бе слънчева камбана -
със вятър от крилете ти безплътни
звънях от обич луда и пияна.
На щъркели гнездо ми бе капела. ...

Дойдох по вятъра, за да целуна
тъй сладките ми лунни ъгълчета,
на устните ти нежно-вкусни,
в целувка ураганно-страстна ги отвличам,
за мен да са от утро недокоснати, ...

Не ме боли - от толкова сълзи
отдавна всичко аз съм преболяла.
Да, може дъжд в очите да вали
и да проскърцва нещо тук - отляво -
и може да е моята душа ...

Аз всичко свое бих ви дал,
да бъда нежният ви шал,
усещаш дива топлина,
на кожата ви гладкостта,
извивката на нежно рамо. ...

Не бях сънувала очите ти отдавна,
не бях докосвала дори насън забравеното ти лице,
ала нощта ми влюби се в Морфей и безпощадно
желанието им ме хвърли в тръпнещите ти ръце.
Защо се върна във съня ми тънкостенен, ...

Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на ...

***
Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани горат ...

От леля мозък си налях, пунеже
блондинка малка съм - ни знам
куга ш ма дават по Ти Ви-ту,
(да не е толкоз срам гулям).
Сигиз-тогиз пручитам книжка, ...

Джон Логан - Прегърни ме сега
Не, не затваряш сърцето си за чувствата който изпитваш.
Мечти, не се страхувай, че мечтите не са истински.
Затвори очи и си представи, че сме само двамата отново.
Повярвай, че този момент е тук и ще остане. ...

"Share my love"
I want you to love me for a second,
Just to fly to, only for a while.
Say I love you,
I wanna hear you say I love you … ...

CLOROX
REJOICE
REJOICE CHILDREN, LITTLE BROTHER, HE'S DEAD.
WHY THAT'S THE BEST THING THAT COULD HAPPEN TO HIM
'MEMBER HOW DARK HE WAS WHY, HE'D NEVER GOTTEN FURTHER THAN HIGH SCHOOL. ...

В оригиналния разказ има снимки, които са свързани с него и , макар и донякъде , биха дали представа за написаното. За съжаление тези снимки няма да можете да ги видите вмъкнати в текста. Затова прилагам следния линк, от който можете да видите част от тях като кликнете върху "Полетът на ансамбалът н ...

Тревата край дома
Земята в илюминатора, Земята в илюминатора,
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си,
както синът тъжи за майка си, ...

Улиците, по които вървя, не помнят грохота на битка за всеки дом. Стените на сградите не са надупчени от куршуми, не познават и болката от последните мигове на разстреляни до тях хора.
Моите улици са изпълнени със забързани за работа хора, с ученици, говорещи на висок глас за вървящата пред тях груп ...

Тръгнах сама навън. Бях уморена от цялата динамика покрай мен и имах нужда просто да тръгна и да не се върна известно време.
Макар че вътрешно в себе си знаех много добре къде отивах. Колкото и да тръгнах със самозаблудата, че отивам някъде си... аз знаех накъде вървя. Отивах при Него. Мъжа с главно ...

Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Пр ...

Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не гре ...

Животът е толкова кратък
на фона на Безкрайността!!!
Искаме да го забавим някак!?!
Искаме нормалните неща...
Да бъдем себе си, да сме обичани, ...