Някъде в Европа, осемнайсти век.
Нови времена за модерния човек.
Класицизмът оставя след себе си следа -
норми и окови за свободната душа.
Но в ограничение човек не ще живее. ...

Вълшебни две звезди са твоите очи,
омайно биле самодивско - твоите коси,
запял мак в полето - алените устни,
шоколад от вишни - целувките ти вкусни,
еликсирен нектар - твоите прегръдки, ...

Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува, ...

Кое е моето пристанище?
Къде гнездо и аз да свия?
Ето, отново търся, губя се и
бавно за любовта умирам...
Луната, плачейки с мен, приятелско ...

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

Маска
Вървя сред обществото черно-бяло,
облякло се в костюм параден,
поглежда ме изкосо, бавно, вяло,
въртейки се във танца странен. ...

Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...

– Отдавна вестничето стана популярно –
читатели следят го регулярно!
Аз собственик и главен съм редактор:
с две думи – най-значим за тебе фактор!
Та, за да имаш свои публикации, ...

Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...

Какъв електорат неблагодарен –
все мрънка и се прави на ударен!
Стандартът им, бил нисък на страната –
я вижте на Сомалия децата!
Били сме неморални депутати, ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
Ще порастеш.
Ще прецениш.
Ще вникнеш.
Дали е скреж. ...

Когато всичко във едни очи откриваш,
когато две ръце придържат твоя свят,
щом с мисълта за него все заспиваш –
усмихвай се, ти значи си богат!
Щом във един-единствен глас се крие ...

ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...

Опит да открия себе си и смисъла на живота си. Трудна мисия и невъзможна за мен самата. От много време се лутам в ежедневието си с идеята, че всеки следващ ден ще ми покаже защо съм тук и как да се задържа на тази земя. Много е трудно, когато си загубил себе си и не можеш да се намериш. Търся се във ...

Филолог съм -
словото обичам.
Затова бих искал, мила -
макар че не е поетично -
да ти се обясня ...

Потегля влакът, бавно се смалява,
Засилва ход, лети неуловим
И там, в далечината, се стопява.
Едничка като спомен плах остава
Извиваща се струйка дим. ...

Днес със мъка подреждам си думите.
Бягат някъде моите рими...
И въртят се във хаос безумен
мойте мисли – без образ и име....
Днес опитвам с речта си премерена ...

Отново изпълнени са полетата с пеперуди.
Отново напълнени са църквите с молещи се души!
Пия светена вода, изкачвам балкана.
На стария пън пак ще разкажа онази история.
На шипковия храст розова гривна ще подаря! ...

ЛЕДЕНА УСМИВКА
Изпрати ми твоята усмивка през снега.
Не искам друга придобивка - за да не замръзна в леда.
Въображението ми рисува огромна ледена пустиня,
В която сме само аз и ти - моята богиня. ...

Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта. ...

Понякога съм малка капка дъжд,
разливаща се в твоите ръце,
понякога съм златно стръкче ръж,
откъснато от жадното сърце.
Мъжките ти сълзи натежават ...

Ти друга си... и аз не бях разбрал,
че ти ми носиш всички важни знаци,
с които Бог съдбовно бе избрал
да си до мен - под звездните рояци.
Не бях разбрал, че всъщност на инат ...

Две мънички поеми
Родили се за да умрат
* * *
Заглавие първо
Седнал съм на някаква забравена пейка ...

Мога да чакам притихнала в мрака,
обич и нежност да взема.
С теб бих се справила с всяка атака,
моя любов споделена.
Щом със ръката си нежно ме водиш, ...

Сънувах, че съм падащо листо,
загубило опората на клоните.
И моето природно естество
променяше се бавно през сезоните.
Бях бебешки зелено като мъх. ...

САТИРА
Все мътиме водите в гьола,
над който цял живот стоим!
Съдбата ни – Съдба на вола!...
Ний над тресавище градим! ...

Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...

В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонас ...

Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...

Да лъжем, хора!
На сеньора Соледад Мартинес Санчес
Попита мойта Соледад:
–¿A ti te gusta la bebida?
–Me gusta mucho,¡ de verdad!- ...

Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря. ...

Страст или измама
Леглото празно е до мен
и търся твоето горещо тяло,
а как желая да ме сложиш в плен
под мекичкото одеяло... ...

Довери ми всички твои тайни
Разкажи ми целия живот
Сподели за дните благодатни
Запознай ме с целия си род...
Направи от мен частичка твоя ...

Ще се завръщам вечно във съня ти
като откраднат спомен от южняка,
ще съм онази, другата – жената,
която векове наред си чакал
и към която пътят ти все бяга, ...

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък - мъж.
После ясно - тя бяла е, той е във черно ...