Седя и гледам телефона тъжно,
само Неговото позвъняване ми е нужно.
Ето, звъни и сърцето ми започва да подскача,
но щом не е Той... иде ми да заплача.
Защо ли ми бе да се влюбя, ...

Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира; ...

Вечер късно се прибираш
и към мен ръце си пускаш.
Искаш нещо да ти дам!
Чакай,
я ела насам, ...

Кажи ми, магистратке,
кажи ми как се случи
парите на завода
чрез тебе да засмуче
ламята шестоглава ...

Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...

Звездният принц си,
отново сънуваш
малка принцеса
под стъклен капак,
листо по листо ...

Споменът от детството ме връща,
в онази наша стара къща,
където събирахме се много хора,
на веселата маса,
там на двора. ...

Лудост е, че може да обича,
да нарежда влюбени слова.
Клетвено в живота да се врича,
да дарява с цвете любовта.
Да разгаря факлата от страсти, ...

Душата ми е морска раковина,
ела да чуеш в моя свят морето.
Вълните нежни, друг път силна буря,
във мен ще се разбиват с теб солено.
Ръцете ти, докоснали ме смело, ...

Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...

Медицинският център на У. беше малка сграда на два етажа. Първият беше зает от помещение, което трябваше да бъде аптека, но наематели така и не можеха да се открият, затова доктор Енчев го използваше, за да държи колелото си, стари архивни книги и разни боклуци, които хората обикновено трупат в гара ...

Единствена моя, незабравима, невинна любов. Колко много ми липсваш. Защо си толкоз далеч от сърцето, нима оставаш като звездите така красива, тайнствена и утешаваща само през нощта? А когато настъпи утро пак без теб! И пак нощ, и пак се появяваш в нощта така красива, все по-далечна, все по-тайнствен ...

Пренареждаш своите приоритети,
все едно сменяш тапети.
Мениш своето мнение, все едно
ти е първо впечатление.
Сменяш женското внимание, ...

Някъде, някой...
Пред алчното его, в суетно охолство,
онази любов - към човека - се гъне.
До гуша сме вече в измамно доволство,
а някъде, някой в мизерия тъне! ...

Макар да идваш и да си отиваш
и в моите очи тихо да вали,
"Звездичке моя" аз ще те наричам
и пак без глас ще викам "ОСТАНИ!"
Остани - очите твои да целувам, ...

Не се разделяме... завързани в мълчания,
и онемяват разстоянията помежду ни
с пропуснатите наши случвания
в очите влюбени от чакането гари.
Два полюса със теб сме станали. ...

Студена лятна нощ...
Очите ми не се затварят...
бавно по страните стичат се сълзи
и душата ми изгарят.
Не мога да намеря път, ...

В памет на Джордж Харисън. Поздрав за всички, които го обичат и харесват тази песен!
Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щастливите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откриеш сред дюните на духа истините, които е късно вече да пропилееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. ...

Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...

Снощи с усмивка разказвах
нашите мигове светли.
Че хоризонтът е срязан
после, внезапно, усетих.
Въздухът,с който те вдишвах ...

Да си срамежлив е срамно,
да си горделив е важно!
Да гледаш отвисоко,
да плюеш напосоки!
Да си скромен и свенлив! ...

Не искам да съм бряст изсъхнал,
изгубил свежия си цвят,
а розов храст, на воля цъфнал,
с уханен, нежен аромат!
Край мене влюбени да се прегръщат, ...

На Ангел
Залезът до тебе да ме приспива!
Зората до тебе да ме събужда!
Само тогава ще бъда щастлива.
Само от това имам нужда. ...

Просветление
Не пали свещта
от двата края,
тя така
ще догори без време. ...

Езикът ни – щедрият дар от съдбата –
е най-съвършената поща за мисли:
пренася история, мъдрост богата
и слово, и песен, и чувства лъчисти.
Един милиарден език с еманация, ...

Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?
Навярно хладна, безпределна самота...
В талазите ù щом се потопиме,
ще ни напусне всяка суета.
Навярно на Върха надеждите ни чакат, ...

Докосвай ме, не искам да мечтая.
Докосвай ме, със устни ме гори
и в малката ни, тиха стая,
дъжд да пада от искри.
В жарава да гори земята, ...

Ще те скрия от хорската злоба,
ти, която в сън си родена
и проплакала в късна доба,
ще бъдеш от злото пощадена.
Там далече, където няма мрак ...

Преди последния гонг на Живота
рундът ще свърши с броене до десет.
От последната, пак до първата нота,
дните Ти ще летят като песен.
Безпомощен, отстрани ще надничаш, ...

Пожелавам ти звездите.
Пожелавам ти светлината.
И цялата добрина без злото, което не успях да ти направя.
Пожелавам ти емоции от пътувания.
Пожелавам ти да заминеш към по-красиви пейзажи, които аз не успях да ти подаря. ...