Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Черна зима
В душата ми е люта зима -
студена и безжизнена, неутешима,
змии пълзят, проклинат сови,
сълзи замръзват сред черни клони. ...
Капки дъжд
светлеят като изкупление.
И - като устните на мъж -
предлагат някакво спасение.
Какво ми шепнат, аз не чувам, ...
Отричам истината
че още те обичам.
Че още ме вълнуваш,
тъй както и преди.
Че цяла се разтрепервам, ...
Баба вади ряпа
Баба вади ряпа,
а дядо мача зяпа…
Баба пише блог
“От трън та на глог!”… ...
Вълшебният камък - 4 част
БГ Офис
Вграден ми е компютър в главата:
Офис пакет шамари,
онлайн спекулации.
Изцедиха ми жизнената сила. ...
Кофти дрога
Не виждаш нищо вече ти,
замъглен от поредната си доза ти.
„Какво те кара да го правиш?
И защо, дявол да те вземе, все се унижаваш?” ...
Мишчици
Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
..... ...
Духовни измерения - страна на чудесата
СТРАНА НА ЧУДЕСАТА
Най-чудна е страната необятна
на СЪНИЩАТА здрачно-безметежни,
на нашите ЖЕЛАНИЯ повратни, ...
Чудовище
Поезия за кошчето
на килограм.
Ефектът -
той за никъв *** ...
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
До край
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...
Краят на една мутреса
Със чара си неземен и неустоим,
една жена сърцето му смути.
Повярва си, че с блян непостижим
до нея лесно той ще долети ...
Целуни ме
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...
Твоите ръце
Така щастлива съм, когато ме прегръщаш,
така хубаво ми е в твоите ръце,
обожавам тялото ми да обгръщаш
и да долепяш длани до моето лице... ...
Защото без...
Убиха те, Любов!
От упор.
Когато раждаше живот и светлина.
А гордостта се зъбеше ...