Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 201 резултата
  417 
***
Последните години прекарах сам,
защото за последен път дадох сърцето си на някой.
Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.
Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.
Не бях на мястото, където трябва да бъда. ...
  217 
  621 
  511 
  615 
  518  10 
  563 
  747 
  408 
  480 
От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.
***
така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата ...
  668 
... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...
  819 
Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...
  215 
Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...
  295 
...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...
  277 
Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...
  914  16 
Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...
  349 
Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните ...
  440  11  10 
... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...
  897 
  668 
НА ТВОЕ МЯСТО
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...
  352 
Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на малкото момиче огласяше улицата всеки път щом маратонките ѝ се озов ...
  504 
Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
  953 
  965 
Образованост и духовност не са тъждествени понятия. На добротата не ѝ се присъждат научни звания и степени.
Истинската доброта е безшумно деяние. Тя не познава користта.
Моят критерий за добро ли? Слово и дело, които будят радост в душата. Има обаче хора, които са радостни и щастливи, когато навредя ...
  458 
... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...
  171 
Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...
  221 
Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
  609 
Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...
  315 
Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...
  386  16 
Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, ...
  502  15 
Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.
  296 
Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна д ...
  283 
Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
  301 
Част четвърта

Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...
  825 
... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
  336 
Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
  322 
Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...
  376 
на баба ми Рада
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар, прастар пуловер. Сътвори ме навремето една жена, която много обичаше да плете. Какви сложни плетки знаеше, не е истина просто! Плетеше дрехи и шушони за мъжа си, за двете си дъщери и за зетьовете, за внуците, за себе си май почт ...
  337 
Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...
  544 
Предложения
: ??:??