Спиране е по-важно от потегляне.

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

2024г.

Влюбена в безкрая,
в твоите очи,
сладък и омаен,
колко ми личиш,
как те нося нежен ...

Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...

В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...

Ежедневки 74
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...

П О П Ъ Т Я 39
Като комплимент към сутрешното ваше кафе
приемете от мен щипка свежа поезия,
която като Жива Вода във вас да тече
и да ви вдъхновява с опияняваща трезвеност. ...

В Началото бе Словото.
Йоан 1;1
Словото на властта
И Силата на Словото
Властта на Словото ...

Преди броени дни получих ценен дар от моя приятел и колега по перо - Стойчо Станев - Ранрозар. Това е последната му издадена стихосбирка /от Вилком - Ямбол, 2024г./, озаглавена много удачно и оригинално "Песента на дъждосвиреца". Той има издадени още две стихосбирки - "Заредена тишина" /1998г./ и "П ...

Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...

Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...

Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...

Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...

С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...

Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...

Вече имам бели косми по брадата,
регулярно почнах да се бръсна.
Дълго търся огледало за душата,
все ми се струва, че е мръсна..

Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...

На 9 юли, тази година, получих от моята скъпа приятелка Росица Копукова, излязлата от печат книга на г-жа Елена Алекова "ВРЕМЕ ЗА ЗАЕДНО с Велин Георгиев и Снежана Пейчева" /ИК "Нов Свят"/. Сърдечно благодаря и на двете за ценния дар!
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...

ДНЕС ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Днес човекът трябва да се сети
да изключи мобилния телефон, компютъра и интернета,
телевизора, войните, убийствата, цунамитата, ...

Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...

Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...

Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...

Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена, ...

Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...

Ще ме обичаш винаги, защото
си ме обичала и в друг живот.
Усещаш вече смътно заревото
на слънцето мечтаещо възход.
И верният ти поглед е осанка, ...

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...

Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.

Не си отивай,
Не ме оставяй,
Не ме подлагай на това!
Дните тук без теб са страшни
И не мога да заспя. ...

Време! Миг от вечността!
Вятър! Спомен и тъга!
Сън далечен и красив!
Нощ! Море и си щастлив!
Пясък! Само две следи! ...

Езичето не спира
да намира
най-вкусните места
в страстта.
Ръцете ми немирни ...

П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...

Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...

Нежен съм, значи обичам,
харесвам на теб да помагам.
Сърцето от чувства прелива,
на тебе верен оставам.
Защото в живота сама си, ...

Всеки носи кръста тежък...
на живота свой, преживява
времена и болки... разкол,
грях, провал. И самота!?
Как искам да разкажа ...

в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!