Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...
Какво от туй, че днес принадлежиш на друг?
Какво от туй, че тук съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам, че друг сега до тебе е щастлив. ...
И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...
Една детска песничка за детски фестивал , по текст и музика на една детска педагожка , която за съжаление вече не е между нас. За мен беше чест да работя по нейния проект. А за заглавие така и не остана време.
Иван усети, че нещо го беше възседнало. Беше космато, противно, миришещо на леш, беше невъобразимо. Беше караконджула, това същество, за което говореха бабите в приказките, с което плашеха децата. Предупреждаваха ги да не закъсняват, да не се прибират по тъмно, да не играят около изоставени сгради, ...
https://www.youtube.com/watch?v=RaEg4KVz2sE
Elena Hasna interpretează senzațional "Je suis malade" (Lara Fabian)
Неделя. Пия си сутрешното кафе. Прозорецът ми гледа към Витоша. И аз се опитвам по навик да я видя, но ниските облаци са превзели пространството и сякаш се опитват да превземат и мен, но ...
…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...
Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно ...
... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...
Тази вечер Франция елиминира Англия и отива на полуфинал. Развоят на мача показа, че французите умеят да вкарват голове от трудни положения, докато англичаните трудно вкарват дори дузпи. В крайна сметка футболът е фантазия, експлозивно превключване на високи скорости и умението да вкарваш голове. Им ...
Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове? ...
Да си призная честно, подозирах, че Мароко ще спечели. Причината е не само в много силната игра на Мароко. Безспорно тимът и треньорът му заслужават голяма похвала. Но има още една причина за загубата на мореплавателите. Тя е бездарният техен треньор. Само човек с недостиг на сиво вещество може да д ...
Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...
Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...
Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
на дядо ми Васил
Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше участвал във Втората световна война. Първото им дете се беше родило в началото на седмия месец и го бяха загубили. Бяха трудни, следвоенни години. Но двамата, с общи усилия, успяваха да отглеждат с мног ...
Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.