Приспи съвестта ми,
за да няма в съня ми
пак таласъми!
Люби ме,
докато се изморя, ...

Целувка с въпросителна... страх и безсилие
Ти си като северния вятър - пронизващ, вледеняващ,
Като тигъра - силен, надделяващ.
Ти си като розата - страстна и изпепеляваща,
като любовта - болезнена и избледняваща. ...

Гледам луната -
облива небосклона -
и ям мусака.

Дали бе за мене, дали бях за теб.
Онази прекрасна въздишка,
която стопява сърцето от лед
и пали го с пламъци чисти!
Гори - не, догаря пожарът сега. ...

Има някои хора, вглъбени
само в своята бедна душа.
Те не виждат световни проблеми.
Покрай тях преминава света.
Те заети са с своето его, ...

У мен вали,
у теб вали -
сняг от рози
се сипе, струи
в дълго чакан танц, ...

Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.
Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон ...

ДИЛЕМА
Не ти ли се е случвало понякога
да бъдеш Рафе Клинче
и в живота ти да влезе Катя,
и да заобичаш ...

Окована във веригите на самотата властна,
вдигам глава и отмятам косите си.
Търся онази изпепеляваща страст, угаснала,
поглеждайки в бездната на очите ти.
Свири китара в студената безлунна нощ, ...

Две сълзи утеха не намират.
Безмерна е майчината скръб.
Две частици от сърцата умират.
Тънък е на живота острият ръб.
Две ръце в небитието се подават ...

Не е важно кой,
а как?!
Любовта е праг
прескочен –
влизаш в царство! ...

То е същество прекрасно,
цялото от Светлина,
пурпур, злато в ярки краски,
всички бликащи в едно.
То е същество влюбчиво, ...

Заник...
Стопи се слънцето
Избухна в ярки цветове
Обагри облаците
Като приказните светове ...

Ти молеше с очи дълбоки
да не тръгна
и в тях удави хиляди слънца,
но аз си тръгнах
без да се обърна – ...

Събрани във времето
с нежност, с търпение.
Едните наронени,
други - тихи трептения...
Едните шумят, ...

Там някъде под храсти и треви, дълбоко под забравен горски път,
далеч от шум и слънчеви лъчи живеел сам като отшелник кърт.
Из мрачното си царство, без да спре, проравял той тунел подир тунел
и нощ във нощ преливали безчет, че земните недра не знаят ден.
Обичал той дъха на черна пръст, прегръдката н ...

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поред ...

Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.
Мълча по теб. Туптя за теб във мрака. ...

Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен ...

Свободното място
Как да ти кажа? В ума ми си вече!
Трезвата мисъл докрай... разпиля...
С нея страха ми, срама ми съблече,
та моите ценности чак разболя! ...

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

Ето пак в мрак пуша поредната цигара,
чудя се къде си ти, сама ли си или с кого,
кой ляга до тебе нощем, кой закриля те,
кой ли напътства те в миговете трудни,
без теб времето сякаш се влачи ...

Къде си, любими
Залезът толкова красив е.
Гледам го тъжно аз сама.
Няма те да хванеш моята ръка.
Няма те да стоплиш моята душа. ...

И ето, капките по стъклото
на тъжната зима се стичат...
А братче и сестриче под ръка,
мъка и любов ги наричат,
се разхождат из сивата гора... ...

„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...

На този викториански сонет попаднах в сборник сонети от ирландски автори от XIX в. За съжаление, не можах да открия никакви допълните данни за автора, Тиодор Мак Руа. Ще съм много благодарен, ако някой намери други произведения от него и ми ги изпрати.
Theodore Mac Ruadh,
Sonnet to K. Тиодор Мак Руа ...

Ти винаги и за всичко бързаше, Явора. Светът ти изглеждаше толкова малък, а животът - толкова ясен, че прескачаше времето като лекоатлетка на пистата. То много се ядосваше от това неуважение към него и сподавено ръмжеше, но ти се правеше, че не го чуваш и си продължаваше напред. Не искаше много от т ...

Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи ...

Последен валс, какво ще кажеш,
не сме танцували дори.
Години много, но някак ощетени
от преградата, която ни дели.
Последен валс, ръка подай ми, ...

Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа, ...

ТИ СИ МИ
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост, и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...

Толкова си близо, а си тъй далечен,
във времето преплел душа и чар.
Изстрадано красив, но истински обречен
да носиш в длани приказно любовен дар.
Към спомена възвръщам се с надежда ...

Р Е Ф Р Е Н
Душата ти е много нежен храм -
как искам пак с душата си да го докосна!
Една икона грее в притвора мечтан -
лицето ти, ухаещо на маслодайна роза... ...

Утаиха клепачите мъка в кристалчета сол.
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти. ...

Аз съм твоят живот - земен и отвъден, аз съм твоето
тяло и душа, аз съм твоето всичко...
Да няма къде да отидеш,
ако някога в нощ или ден
решиш надалеч да заминеш, ...