Очите ти - огледало,
а следа от мен в него няма.
Боли го сърцето ми, разбрало,
че любовта превърната е в рана!
Грехът в очите ти гаси ...

І.
Залюлей ме в люлката.
Люлей с всичка сила:
да ми пищят ушите,
да ми развяват косите, ...

Във мене Храм Божествен ще издигна
и с нищо грешно няма да го оскверня,
сърцата на Слънцата ще достигна,
докосвайки безмерното с ръка.
Тогава ще почувствам и ще бъда ...

ЗА ТЕБ, ПРИЯТЕЛКО
Благодаря, приятелко добра,
че съпричастна си във моята тъга.
Благодаря, че моите сълзи прогони
и усмивката моя ти догони. ...

И аз, кат всички тука,
така и не разбрах,
местенце как закупих
и виличка сковах.
Засадих си дръвчета, ...

По един все по-болезнен начин осъзнавам, че хората харесват преводите ми повече, отколкото личните ми произведения. Разбира се, проблемът е в мене -- нямам нищо интересно за казване. От друга страна, има толкова много интересни неща за превеждане!
Посвещавам този превод на човека, който ме запозна с ...

Тази нощ
ще съм лилава орхидея
с фин воал от бял шифон.
Ще поникна в теб,
ти знаеш как умея, ...

ТЯЛОТО
(хипермодерна поезия)
Започвам своя стих.
И за начало
изписвам първата му дума: ...

Какъвто и да си,
добър-лош,
или по средата,
при всички положения
си извън играта.

Едно сърце, една протегната ръка...
една душа, изпълнена с тъга,
един миг в гърдите си въздух да задържа...
изгубих следите на пъстрата дъга.
Притиснати от ежедневните лъжи, ...

"Есента се разхожда във парка
с чадърче от златни листа.
Търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща."
valia 1771 (Ивон) ...

Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах ...

Дъжд над морето. Дъжд.
Вода при вода отива.
Продъни се всичко. Свърши.
Хаосът ни залива.
Плющи, и реве, и тътне. ...

Когато уморен денят
притваря натежали клепки
и слънцето угасва зад върха,
в здрача искам да съм твоя...
Сред стъпките нечути на нощта, ...

Стопи се светлината в очите ти,
просълзена от нощния мрак!
Докъде ли ще стигнем, не питахме –
ала как да се върнем назад?!
Осъзнахме: ще плащаме двамата ...

Не ми го казвай. Моля те, недей!
Не зная как ще преживея
да зная, че обичаш мен
и да заспиваш нощем до нея.
Кажи ми го! Кажи, че ме обичаш ...

Къде си го видяла, подскажи!
Дали е след тебе погледнал тогава,
дали е харесал твоите очи
и е решил, че с теб ще се забавлява?
Докато те е гонил за телефона, ...

Интервю с поета Радой Ралин
(първа част)
"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"
Достоевски посочи, че красотата ще спаси света, а според сатириците борбата срещу грозотата ще спаси света. Кое от двете мнения е по-вярно?
Историята доказа, че и двете постановки са неприложими. Всеки гледа ...

Кое е по-силно – болката или любовта?
Кое е по-силно – разстоянието или привързаността?
Въпроси само с два възможни отговора, двете крайности...
Въпроси, чиито отговори често не искаме да знаем, но също толкова често, е нужно да се знаят...
Любов на разстояние. ...

Някой пусна изведнъж Светлината,
но преди това целуна я,
тя се шмугна ловко през вратата
и мракът веднага погълна я,
а някой проплака в тишината, ...

Танцуват по пъпа ти моите пръсти
и се радват на всяка извивка...
Да си тръгна от теб, твърде късно е!
И винòто е толкова... пивко...
Налей! И отпивай от всичките ямки, ...

останаха във свойта същина
След толкоз разговори, водещи до рани,
отново съм със своята вина.
Душата ми – тя празна бе останала.
Оставих я свободно да лети. ...

ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ
Изчистваш сивотата на деня
и в нея три неща прозираш в мрака:
единство в тънка суета,
безгрижен месец, ...

Когато си от едната страна на стената, не виждаш
другата половина от живота. Стъпиш ли върху нея
той изтича край теб. Съвет: постави си надежда
за трамплин и скачай...
Не искам да ставам повече жертва ...

Сънувах те! Седеше ти до мен
и всички думи бяха толкова ненужни...
Ефирно-меки бяха твоите ръце,
а устните ти – парещи и влажни...
Обърнах се! Ти беше още там - ...

Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...