Стоя замислена и
замечтана!
Чудя се накъде да вървя.
Вятърът и той отнесе
отново моята мечта! ...

Валериан.
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин... ...

Понякога се питам -
защо все още вярвам безразсъдно
в чудеса и приказни химери,
в молитвата на пламъчето лумнало,
в крила на пеперуди... ...

Цветно момиче, случайно
срещнах те в тълпата сива.
С усмивка плаха погледна
ме и прогони от душата
ми мрака. ...

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...

Дуел
… И най-подир се осъзнах -
да се залъгвам няма смисъл,
като безропотен монах
да шепна зов, мечта и мисъл… ...

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...

Защо си начумерена, красавице?
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!
Такива са му пустите закони ...

Голямото сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия ве ...

***
Огънят поглъща
всяка съчка-да живее.
И оставя жар…
*** ...

Мъжката ми сила е в това:
да тъгувам, без да го показвам,
да прошепвам пламенни слова,
а да крия айсберг в свойта пазва,
да замръкна с тебе тази нощ... ...

Вътре съм мокър. Подгизнал.
Липсва ми само ръка
в шепа любов да ме стисне.
Леко. И ще потека.
Искаш ли ти да ме вземеш? ...

Хоризонтът отряза дъгата.
И полето остана измамено, изненадано, изнемощяло.
Тогава видях лика на съдбата,
тръгнала с факла огньове, пожари и клади да пали.
Снопи от спомени, паднали възнак, ...

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...

Целуваш ме...
Целувките ти парят,
като жарава ме горят,
но като нестинарка боса
аз искам да изгарям в тях... ...

Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...

Мирише ми на есен,
мирише ми на тебе.
Един сезон е, ала винаги горчи.
Дали е от листата, дето газя,
или натрапчиво сиротно време ...

Когато ме целунеш по средата на площада, по който
всеки бърза за някъде и няма никакъв ред,
няма да гледам в очите ти - ти погледни в моите...
видя ли момичето с усмивка на зрял слънчоглед?!
Когато помислиш за мен и си представиш очите ми, ...

Далеч от тебе всичко е наред.
Далеч от тебе грее топло слънце.
Далеч от тебе, крачейки напред,
ме радва всяко земно зрънце!
Далеч от тебе по-спокойно дишам, ...

Уморих се, да знаеш -
ей дотук ми дойде!
Докога да си трая?
Засрами се поне!
И да знаеш, че знам - ...

СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...

Пак съм тъжна и замечтана в своя нереален свят,
където нещастна бродя, обгърната в мрак.
Питам се кога ще свърши, кога ли отново ще съм аз?
Отново с детската усмивка и хубавия смях.
Като дете изгубило играчката си ...

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...

Бързайте, бързайте!!!
Здравейте, мили хора!
Здравей и ти, втренчил се странно в буквите, които съм написала!
Първо искам някак си да ви подхвърля идеята, че това няма да ви хареса, защото го пиша в момент на отегчение и дори малко яд!
За много от вас, днешното време представлява периода на "кризата" ...

Откажи се, чудовище такова!
Няма да ме примамиш обратно,
да ме завлечеш...
Няма огън, студ или отрова,
ни любов невероятна, ...

Съблякох душата си
Ето я гола...
Разкъсах телата си
Всички...
Захвърлих ги в гьола ...

Тази песен съм композирал по текст на Мария Панайотова.

С голямо въодушевление
пиша това стихотворение!
То е моето вдъхновение
от това явление,
пораждащо възхищение ...