Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Уринотерапия
Тъй често, когато ранено, сърцето ридае
и търси ръце да го гушнат и в скут залюлеят,
Животът му праща не скут...ами скот. Да пикае
отгоре му, раните гнойни ДА МУ ЗАЗДРАВЕЯТ!!! ...
Измамена или...?
подритната във ъгъла. Върху кашона...
Очите тъмни бяха полуживи
и просеха любов? Като икона
поставена пред моя храм. Приех я. ...
Пуснете светлината
Да, пуснете светлината. Светлината е хубаво нещо. Пуснете я, пуснете я.
Хайде, де. Пуснете я, какво чакате? Нали човешкият организъм изпитва естествена биологична нужда от светлина?
Или всъщност...
Всъщност, защо да я пускате? Да, да, защо да го правите? ...
Молитва
Опиянена, бездиханна и щастлива,
потъвам във съня ти, Господи!
Изплувам във море от спомени,
вълни събуждат в мене изгреви... ...
Есенно трънче
с усмивчица крива закуцуках към теб.
Ах, слънцето даже иронично се плези,
дори ме видя онзи загубен съсед.
Подай ми ръка, на тебе разчитам, ...
Потърсих птици сред небето
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...
Човека в мен да задържа
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там, ...
Не всичко е театър
Кажи ми, моля те!
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година - ...
Добре, че се открихме
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
Няма да пиша за разбити сърца
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво. ...
Точният човек
Исках да си ти!
Но няма как...
Понякога така се случва.
Исках да си слънцето във моя мрак, ...
Истини по Томина неделя
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко
На сина ми I
Преструвам се на мъдра и разумна.
Препрочитам Федерико Гарсия Лорка:
"Умра ли, оставете балкона отворен!"
Да, остави го отворен наистина, ...
Към стадото на лудостта...
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
Докога
Докога
ще те гледам омагьосан?
Докога
ще се стремя към теб, ...
Чашата на живота
@Имай сърце за тази чаша@
@Имай вяра да се възнесеш@
@Вземи от Живия хляб@
@Пий от нетленната Му@ ...