Запази ми малко топлина
след дългите семейни нощи,
защото аз за теб копнея още.
Запази ми малко топлина.
Целувай я! Но запази една ...

Нежен шепот от някъде се чува
и пак на прага чакам да застанеш
с една-единствена надежда
при мене да останеш.
С коси, развяти като горска самодива, ...

Дочух те, момче, със сърцето те чувам,
ръчица в ръката ти тихичко свих,
тръгвам с теб, дори да сънувам,
в света ти от обич, в проза и стих.
Не искам да плачеш, аз съм причастие - ...

На Джеси,
която тръгна с мен заради пътя.
Автостоп, нощен стоп,
полунощно очакване.
Автостоп без паспорт ...

Боли ли те, приятелко,
от толкова неискреност
и от мечти разбити
в разлюляно лято?
Боли ли те ...

По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета. ...

Аз всяка сутрин утолявам
на тялото избухналия глад.
Душата си по фурните продавам
и срещу стих ми дават хляб.

Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб, ...

Хоризонтът е болен,
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи ...

Ако свиеш съдбата ми скитница в тясна коруба -
ще остана при теб, без да питаш дали ми горчи.
За да имам дъха ти - мехлем за душата ми груба
и онези, притворени в тиха надежда очи.
С потъмнялата прахан ще стъкнем огнище за двама. ...

Любов
Картина имаш на стената.
Жена във бяло – твоята Аморе.
А с мен сега си във кревата
и аз приемам любовта ти! ...

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...

Отпих те през устните
облизани от здрача
спуснал се в улеите
на напукана усмивка
и от дълбочината на вълните ...

Тъжно ми е, че тръгва си...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена, ...

Ръцете ти говореха ми всичко...
И тънки бяха чувствените пръсти.
Задъхани, пълзяха сини жилки
от свода към безименния пръстен.
Привличаха ме тъй неумолимо! ...

Маска
Не е нужно да го правиш,
Защо усмихваш се, когато те боли?
Така все по-безчувствена оставаш
И все повече обличаш се в лъжи. ...

Един обикновен, на пръв поглед спокоен ден, но вътре в мен всичко крещи. Отново се разкъсвам от едни и същи въпроси, които навярно ще останат без отговор.
Защо след като всички мечтаем за обич и привързаност, пак се отдалечаваме един от друг? Защо непрекъснато жадуваме за любов, но в момента, в койт ...

Лятна буря
Лятна буря се задава.
Всичко живо се е скрило
и във миг се разразява
с пагубна, неземна сила ...

Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата годин ...

Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
Желанието ни за по-добро ще е само спомен отминал и във миналото той заминал.
Животът още ни е длъжен!
След мрака - слънце засиява.
След всеки залез - изгрев засиява. ...

Тя, любовта е... такава една...
Тя е просто любов. Не става със думи
да я опишеш. Трябва душа.
Трябва сърце... с нежни струни.

Рисувам птици
по прозорците,
бели с нежни криле.
Очи топли, усмихнати,
душа и безкрайно море. ...

Дух
Изгубени във времето вървим.
Мами ни пламъче далечно.
Духът човешки непредвидим
себе си търси - търси вечно. ...

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...