Katy Perry - Firework
Do you ever feel like a plastic bag,
drifting through the wind
wanting to start again?
Do you ever feel, feel so paper thin ...

На българите, които не са забравили своя корен.
На площ от само няколко десетки акра,
стояла твърдо на скалисти брегове,
известната и силна крепост Калиакра,
свърталище на горди, бурни ветрове. ...

Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотина ...

Сънувах, че прелитам бариери
и че онзи Някой пак ме е намерил.
Доброволен пленник съм на хиляди затвори,
без ключове оставям всичките врати,
да не би случайно спейки ...

Ако нуждата за
отмъщение смениш
за нужда от любов,
за кратък миг на
откровение, дали ...

Когато сърцето ми тъжи,
навън гърми.
Когато душата ми за свобода крещи,
навън трещи.
Когато в очите ми има сълзи, ...

Колко много ми е мъчно,
Когато упорито мълчиш...
Как всичко се срива –
Една великолепна дъга
Своите цветове скрива ...

Ще дойде вечер и ще видя как
стъкълца блестят ми в краката...
Аз тъй и не се научих да се пазя,
нито да те отпращам нощем
- не съм заключвала вратата. ...

Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...

"When you're struggling with something, look at all the people around you and realize that every single person you see is struggling with something, and to them, it's just as hard as what you're going through." [Nicholas Sparks]
"Когато се бориш с нещо, вгледай се във всички хора около теб и осъзнай ...

Шапката невидимка свали... и онова
тъничко, натопено в любов перо...
Преди да се съмне... Малко преди
да разбереш, че с теб съм осъмнала.
Нарисувай ми земни неща – ...

Погреби си сърцето - непотребното,
щом няма да го даваш ти на никоя!
Че моето разболя се, бедното,
от премного чакане и обещания!
Горчи ми въздишки да преглъщам ...

Когато телефонът ми звъни,
си мисля, че си ти.
Когато гледам безкрайното небе,
си мисля за теб и твоето лице.
Когато си лягам, ...

На моя любим (поет)
Чакаш ли ме, любими мой поете
и писателю на всички времена?
Ти, който мизерията четеше
в очите на босите деца? ...

Празна стая.
Тупти сърцето. Самота.
Недей приказва.
Почуствай! Мен! Сега!
Крясък! Само спомен ...

Проклета съм била.
Повярвай, мога още
по-проклета да съм, даже зла.
Като вещица,
метлата яхвам нощем, ...

Една любов
Вече те няма, мой не си,
бил ли си някога, не знам,
но ще си останеш там,
там, в дълбината на душата. ...

На...
Някога замечтаеш ли да полетиш,
а няма кой да ти дари крила,
ела при мен и моите вземи –
към гроба аз мога и без тях. ...

Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...

Артисти във душата си навлечена
със хиляди моментни предразсъдъци
пред вечното дали ще срещнат "изгрева" -
със чакащите тихо техни спътници...
Хомотите си лесно ще изнижат ли, ...

В света е пълно със поети,
оставят в стихове следа,
но Ти си Слънцето, що свети
с любов и нежност и в нощта.
Сияние си северно, неземно, стилно, ...

Душата ми е криво огледало -
усмивки и сълзи се там преплитат!
Като в зловещо място, запустяло,
бездомни, тъжни, мислите ми скитат!
Душата ми - изгубена вселена, ...

Честит празник, скъпи приятели!
Днес е Ден на християнското семейство и на Християнската младеж!
Приятели, от всичко на света най-важно е семейството, защото то те подкрепя в най-трудните моменти! И когато сте заедно и се обичате, можете да победите всички, можете да постигнете всичко и да бъдете ща ...

провокиран от
Вървя отново по следи от самота
долавям звуците от твойто ехо
крещейки ме преследва тишина
а вятърът разкъсва мойте дрехи. ...

Тъй много голи сме
и чужди -
от срам прикриваме се
с приказки.
По пръстите ни ...

Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...

На Barona 38 (Ивайло Терзийски)
Познавам аз един Вълшебник.
Той думите в цветя превръща.
Разпалва в мен огньове древни
и в спомените ми се връща. ...

Ж Е Н А
Ще те намеря, ако те потърся във съня си...
Така си мислех, а дъждът валеше в мене с капки огнени!
Тревата никнеше от мойта пролет - в мене - като чувство:
оранжеви и сини, и зелени бяха облаците в мен. ...

Там, дълбоко във сърцето,
срещаме се с теб във утринта.
Там, дълбоко във сърцето,
зрее в мен и тебе Любовта!
Там, дълбоко във сърцето, ...

Обичам те
В днешно време думите „Обичам те” са изгубили значението си. Казваме на почти всеки, че го обичаме, а дори не се замисляме какво значи това, дали е истина... Казваме това на хора, които познаваме от години, но казваме същото и на хора, които познаваме от дни. Каква преценка можеш да направ ...

Прицелвам свечереното пристанище,
за да разстрелям следващия изгрев.
Ще звънна в Рая да му кажа: Майната ти!
И Адът от добро ще ме пречисти.
Разменям еднорог за две кобили. ...

По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...

Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...

Любовна еуфория
Светлината ми пари очите,
въздухът запушва дробовете,
размиват се пред мен цветовете,
бягат някъде надалече, ...

Има ли вяра в живота,
а надежда,
а любов?
Някой вярва ли в тях самите,
или мислят ги за сън жесток? ...