Признание
Аз винаги живея покрай теб.
Обичам да те гледам отдалече.
И може само случаят нелеп
или внезапна смърт да ми попречи. ...

Кое е по-нужно на човешката цивилизация – разумът или чувствата
Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Диле ...

Изтрийте си очите от копнежите,
красиви влюбени момичета.
Днес редки, редки са надеждите
във свят на алчност и на безразличие.
И цъфваме, и прецъфтяваме ...

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...

Феникс
Когато болка те изгаря
и черна нощ те съкруши,
не казвай само, че е краят,
а стъпалата поеми. ...

Колко искам понякога аз да съм друга –
да съм бялата птица, дръвче или плод,
да съм някога, нейде, далече оттука,
да съм миг от щастлив и прекрасен живот.
Искам аз да се раждам хиляди пъти ...

Не искам сладост само миг,
а нещо много по-голямо –
да ме съпътства твоят лик,
да чувствам нежното ти рамо.
След изморителния ден ...

Чувства – какво е това?
Ден – нощ?
Не ги различавам вече!
Светлина, полъх, болка?
Непознати са ми... ...

Днес вгледах се там в полята
и останах зашеметена от
дивотата и красотата...
Там всичко зеленее се
и някак си хубавее се... ...

стиховете му
накъсани образи
през фасетъчното око на хлебарка
сглобени
по странната логика ...

ПЪТЕКА
Този ПЪТ -
аз не съм го избрала.
Ако беше мой, щеше да е пътека
и едва ли сама ...

ПЪТУВАНЕ
Като самотни лодки във крушение
в препълнения с чувства океан
душите търсят своето спасение
във пристан тих на залива желан ...

Очите ми искат да плачат... сълзи!
Кому ли са нужни душевни отвàри?
Горещата влага нагоре пълзи,
горчи, задушава и пàри.
Стискам очите, не ми трябват следи! ...

За Идеалния Цвят,
който украсява живота на друг...
Това не е история за живота на Кристина от Люлин 5, а само разказ за нощта, когато той завърши.
А той завърши в Събота срещу Неделя, в 3:01 часа.
Това до известна степен е хубаво, понеже Кристина мечтаеше да умре в Неделя. Когато беше малка, беше ос ...

Колко фалшиви усмивки се равняват на една сълза?
Сметката, моля...
И пак черпите ме, впили поглед в мен,
да, Вие с безразличните лица...
И може би очаквате да се трогна... ...

В стаята ми
съм си поставил
мислите си,
ароматизатор са.
Ухае на романтика. ...

Срам. Малко се замисляме за това понятие/чувство, а на мен ми се струва, че е важно. На пръв поглед, е нещо съвсем естествено. Срам ни е от родителите, срам ни е от комшиите, срам ни е от продавачите, от хората във влака и от момичетата ни е срам. Виждаме хубаво момиче в парка, или в бара, или на пл ...

Ще нося винаги пакетче ASPIRIN,
да ни пази от махмурлука на миналото твое.
Аз зная, той тайно идва всяка сутрин,
на пръсти стъпващ, безпокоен.
Тихо в стаята ни влиза, ...

Дните ме затрупваха.
Минутите и часовете
се превръщаха
във тежки камъни,
увиснали за всяка ...

Тополите запалиха зелените си свещи
и сведоха молитвено глави.
Очакваха несбъднати, непомечтани срещи
с внезапен дъжд и ласкави треви.
Тополите шушукаха и шепнеха си нещо ...

Искаш ли светулка
Искаш ли
да ти хвана
тази нощ светулка?
Да посвиря нежно ...

Многоточие - ти, аз.
Минутите - спрели на пауза.
Вечно приклещен образ.
,,Може би грешим" - ти го каза.
Пропаст - аз и ти. ...

Искам да те забравя,
но не мога.
Искам да не мисля за тебе,
но не мога.
Искам да не си спомням за тебе, ...

Разрошен облак крие небосвода,
ядосан удря другия с пестник.
Събрал в себе си дъждовна злоба,
удавя с ярост дневния светлик.
Ръце протяга да прекърши ...

Срещнах те съвсем случайно,
влюбих се доста коварно...
Сега, дори и за миг без теб,
животът ми е доста зле...
Получавам силна енергия, ...

П Р О К Л Я Т И Е Т О Н А Д Р А К О Н А
________________________________________________
Проклинам те!
Теб. И пъпната ти връв.
Защото си призрачен среднощен облак. ...

Тя влачи спомени за буйни водоскоци,
тъгува росни цветни брегове,
сънува често сребърни потоци
със златни рибки и усмивка на дете.
Илюзии преливат от корито, ...

Гара е за нас тая Земя.
Откъде сме дошли - не зная.
Космически вятър ли ни довя,
или мистичен гений извая?
Прашинки залутани из вечността, ...

СТАРАТА ЖЕНА
На Христина Т.
Работех вече близо година в централното кафене, точно срещу градския фонтан. Наричахме фонтана „градския”, макар да не беше единственият фонтан в градчето, но този заемаше видно място на главната улица и може би затова се беше наложило това название. Кафенето беше хубаво, ...

Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...

Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося, ...

Вратата се открехна мълчаливо.
На прага, в нощницата окъсяла
момиченце пристъпи боязливо
като добрата фея бяла.
"Ще позволиш ли да остана, мамо, ...

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.
Студът завил е улици и сгради ...

За срещата във Велинград
Кой каквото ще да казва
(„Опазил бог!” и „Плюй си в пазва!”),
но аз тук стихове ще пиша,
не че много ги умея, ...

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
МОЕ МОРЕ
Тъй, както влюбени, вълните непокорни
целуват вечно твоите брегове, ...

Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...

img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg
- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря, задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина, вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва- ...

Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...