Дните ни
усмихнато се протягат,
мързелуват бледо под сенки,
горят от любов
и се надяват ...

Поетът в приятелски разговор
отново пак ме увлече.
Искаш, не искаш -
засега е това.
Дошъл съм при тебе ...

Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...

Градът от студа се оплака.
Зимата тръгна така – недовършена.
Обиди се, тръсна си шала
и гордо пое.
Потрепна нещо в глухите ...

Раздирах със жестокост селската картина
(от кривите пътеки вдишах прах).
Порязаната кръв от овехтялата хартия –
размазах я с боите ù без страх.
И как ме лъжете с треви зелени. ...

Вървейки, превзето и леко,
сочейки, туристът попита:
-Къде извежда тази пътека?
А пчеларят изваждаше пита.
(Едно лошо съвпадение ...

Ти казваше, че няма да се върнеш,
държеше се надменно и студено.
Сега копнееш пак да ме прегърнеш,
но си закъсняла прекалено.
Живей живота, който си избра сама - ...

Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пиш ...

Какво иска човекът? - това е въпросът.
Какво търси, какво очаква, за какво мечтае.
Дали сигурността с панделка иска
или се бори с вятъра докрай.
Какво иска човекът? - това е въпросът. ...

Невидимо долита любовта
Когато невидимо долита Купидон със своя лък
той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,
сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,
че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела... ...

Думи напразно изказани
Нека сега не мълвим
Нека с чувства доказани
Думите ний да редим
Дарба човешка са думите ...

Момъкът често ходеше у Алито. Голяма тертеплийка беше старата. Какви баклави, бурма бюрек, кадаиф и кадън гьобек правеше. А катмите и палачинките ù не можеше да прави никой като нея. Правеше ги от рядко тесто и ги печеше на сач (подница). При обръщането им тя влагаше особена вещина. Стисне здраво др ...

Когато бях малка,
заплаках,
за да ми купи мама
червени обувки.
Тя само каза : "Погледни напред!" ...

Гнездото на сивата птица...
„От гнездото на лешояда рядко излита орел”
Френска поговорка
Аз знам, във гнездото на сивата птица
утрото все е несбъднато... ...

KELIS
4 OF JULY (FIREWORKS)
Didn't think I needed you
Never seemed to
Now I'm living proof ...

Ловджийски поздрав!
От няколко дни съм на жегата,
така че, ще отида да уловя кошута.
И от сутринта стоя тук скрит,
за да мога да я застрелям през рамо. ...

Каква с(а)тана тя!
Не предполагах, че дотолкова...
абе, луда съм глава.
Започнах да се задявам чак с психодоктора,
докато чаках си едни книжа. ...

- Чу ли?! Всички гърмят за твоята Невена! Голям резил! – подхвана, с нетърпелив и жаден за дълъг разговор тон, майката на Петър. Шиеше гоблен „Тайната вечеря” като не изпускаше от око и любимия си сериал „Дързост и красота”. Чувстваше се вече част от актьорския състав, не, по-скоро това беше нейният ...

Сънувах сън... Пред забранения за простосмъртните Императорски дворец в Пекин, са застанали двама професионални агенти, специалисти по тайни и отговорни мисии. Те трябва да преминат през портите и да влязат в двореца, обезвреждайки охраната. Това не е лесна мисия – поне няколкостотин клонинга на ист ...

След години на проза
и фотография
Всред пейзажност релефна
на монитора тих
След отчаяни опити ...

Последната песен
Последната песен за теб
едва ли ще бъде последна.
Сърцето - замръзнало в лед,
но стига ми да те погледна ...

Толкова отдавна в един друг живот
мога да усетя как бие сърцето ти,
не е сън, помни, виждам светлина в очите ти.
Толкова далеч в някой друг живот
ще намерим местенце във времето, ...

Въпроси
Дали запомнила си моето лице
усмивката ми – галеща и нежна
дали си спомняш моите ръце
докосванията – думите копнежни ...

Има дни и часове, в които с настървение посрещам самотата си. Искам своята тишина.
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...

Обичах те толкова дълго
и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.
Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.
Всяка твоя дума аз помнех я задълго.
И месец подир месец си течеше, ...

Завих мечтата
с одеялото
на съня,
за да възкръсне
в деня ми... ...

ГРЯХ
Цветето изникна в моето сърце,
веднага щом зърнах твоето лице.
Малкото момиче, от съседния квартал,
а на колко други любовта си вече бях дал... ...

Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката ...

Не отлитайте, жерави!
Не оставяйте родния бряг!
Път далечен поели,
предвещавате бури и сняг!
С топлината на слънцето ...

Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...

Отпивам лятото,
наляло старата лоза.
Изпращам ятото
и птичето - със майчина сълза...
Заплитам слънцето ...

Стоя в шумна пъстрота
и често губя се из нея.
Затисната от мисъл-самота,
заспивам при катарзиса на Гея!
Сред празни думи на ята ...

Надеждата
Надеждата прелитна във простора,
дари усмивка, даде ми кураж…
И тихо ми остави спомен…
Надеждата облече ме в закрила, ...