Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.
Заспивай. Само маски са усмивките, ...

Не искам да бъда онова момиче,
самотна, затворена, с разбито сърце,
която не допуска вече никого в живота си.
С тежък грим, скриващ следи от сълзите.
Тя се напива вечер, за да заглуши болката, ...

Две китари
в тази нощ безумна
за нас разпръснаха мълва...
За скрити страсти
в тишина безлунна, ...

Не мога, не искам сега
с ръка да изтрия всяка сълза,
защо да ги крия, та те са, нали,
децата на моите разбити мечти.
Изразяват тъгата и болката зла ...

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Не ме закачай, бе момче,
че много съм пияна,
две дамаджани със мечти
във гърлото си съм изляла.
И не замезвах – само пих, ...

Някога и аз ще преведа
себе си на всичките езици.
Може и в любов да обясня
необичаното в мен момиче.
Имало е време да боли, ...

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...

Сънувах те... дойде при мен
и подари ми нощ вълшебна,
докосвах те - беше съвършен,
говореше ми думи нежни...
Жадувах да се сгуша в тишината, ...

В Забрава
Ти я прогони далече,
като скитница да броди из нощта.
Поръсена в сърцето с черна пепел -
тя никъде сега не вижда светлина. ...

Добър вечер, любов!
Знаеш, трудно заспивам
и съм цялата мисъл и зов.
Добър вечер...
със теб си говоря, ...

Прекърших се, признавам - май съм слаба...
Прозорците в душата ми със трясък
са пръснати на хиляди парчета.
Не беше лесно - лесно не се давам,
но ти не спря за миг... Да се съвзема. ...

Решавам днес да напиша аз нещо,
но противно на друг път не ще е зловещо -
ще бъде забавна и светла картина
и с нея себе си сам ще надмина!
Започвам със сутрин, ...

Love is not love which alters
when it alternation finds...
Shakespeare
Не може любовта да се прекърши,
ако сама не иска да си иде! ...

Вълшебно е женското тяло. Безспорно
и сексът с красива жена е приятен.
Но умелият майстор, твърдя отговорно,
е длъжен да може екстаза креватен
със всяка жена да постигне. Венера ...

Кръгът се затваря в едно пълнолуние,
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка, ...

Самотата е едно от най-страшните човешки усещания, с което всеки от нас се е сблъсквал в даден момент от живота си. Колкото по-дълго трае тя, толкова по-тежки поражения нанася на душата.
Не бива да бъркаме самотата с усамотението, което понякога е желано от всекиго. Много често човек иска да остане ...

Не ми бе нужно в сенки да те диря,
нито в нечие лице да се загледам,
за да зная, че веч едва ли ще те видя
и едва ли в теб ще се огледам.
Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам ...

Летя спокойно над гората
усещам вятъра смутен
а красотата на Земята
е някъде далеч под мен
духът ми птица е крилата ...

Бих искала да бъда Слънце,
за да те топля и пазя с лъчите си...
Бих искала да бъда Вятър,
за да галя косите ти...
Бих искала да бъда Нощ, ...

Когато на пътя ми застана,
беше никой -
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък. ...

Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не бе ...

Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...

И замирисва на море! За тези, които са обречени да отидат с деца на море - това са 10 правила за оцеляване...
1-во правило: НИКОГА НЕ ОТИВАЙ НА ПЛАЖА С ЛОПАТКА
Внимание: Една нищо и никаква пластмасова лопатка в ръцете на по-сръчно дете може да направи най-малко 2 непоправими мизерии... Да подкопае ...

Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...

Морето няма глас да ме оплаче.
И сол си няма – скришом я откраднах
и храних дълго сетния приятел.
А като смърт все си оставах гладна...
И прилив няма. Ни прибой, ни риби... ...

Жадувахме за среща след раздялата
и извинение скалъпихме набързо.
Намерихме си неотложна работа,
измъкнахме се лекичко от вкъщи.
А времето летеше и не спираше, ...

И исках да не бъда роб
на принципи, комплекси
и очаквания тежки,
захвърли ме добрият стар живот
сред марионетки смахнати, ...

Какви големи сенки под очите.
Защо ли? Аз съм болна, може би,
или в недостиг са от лятото лъчите,
или пък съм се влюбила?... Уви...
Нима аз нямам право да се радвам, ...

на Смешко с поздрав!
От сайта лъха на парфюм,
а ти си алергичен.
Обличаш новия костюм
за среща романтична! ...

Ти можеш да го наречеш както си искаш. Можеш да видиш магията в него и да се научиш да го обичаш. Можеш да откраднеш всеки миг от сърцето му и да го стъпчеш, ей там, на счупения, кален тротоар да го смачкаш. Можеш да го мразиш или да го игнорираш. Но той е там...
И аз съм него.
Бавно
Като пясъчна бу ...

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...