ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...

Ставаш и тръгваш.
Остава само твоят аромат
и спомена за нежност,
страст и всеотдайност,
и чуството, че бил съм в Рая. ...

на Никол и Ивка
Сутрин се събуждам,
сънувала децата
и любимите ми приказки,
ведно със цъфналите макове, ...

Тръгни по улица "Надежда",
мини по пряката - "Любов",
да не забравяш - поглед да не свеждаш
и да повярваш - с теб е твоят Бог.
Ще носиш вечно тази гледка жива, ...

Скитащи се
две самотни души
по самотни улици
на самотни градове...
Две самотни души, ...

След като се скри луната
и с теб пак останахме сами,
напрежението... искрата...
огънят, който в нас гори,
запален бе на свещ едничка, ...

Къде сме ние
аз и ти
навън
цигарата
прeгаря ...

АВТОИНТЕРВЮ В СЪБОТА ВЕЧЕР
-Две клетки любов бях в началото,
две шепички пръст ще съм в края.
След пълния цикъл на тялото
какво ще оставя? ...

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...

Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връз ...

Как искам да се влюбя пак -
Вселената да гръмне,
очаквам от Венера знак,
а Марс стои изтръпнал.
Нумеролозите мълчат - ...

Болката, зачената с любов
От всяка страст се ражда много болка
и всяка болка е зачената с любов,
а без любов душите ни замръзват
обвити с тишина, като с покров. ...

Нощ
Нощта погали ни със вятър
докосна мислите с прохлада
и бавно като за спектакъл
подготви сцената с наслада ...

Жертва
Две очи разплакани ме гледат,
две очи ме гледат с вина,
сякаш искат сбогом да си вземат,
но нямат сили за това... ...

Кой чайките разтревожи
и песента им превърна в грак?
Синьото няма да може
безгрижно да ги разпръсне пак.
Узнали за хорските страсти ...

Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...

Навярно просто ми е много скучно.
За да се сещам все за тебе...
За безличните ти светли устни
или за малките очи кафеви.
Тялото без никаква извика ...

тогава беше...
изгаряше...
кървеше...
имах и нямах
и все пак давах... ...

Помниш ли на дърветата шепота
и песента на потока? Забрави ли?
Колко ни бе леко и весело!
Аромата спомни на онези дъбрави!
Помниш ли пеперудите пъстри ...

СЪДБА!
Родих се във бедност, живота бе труден,
в съдбата се сблъсках, в живота абсурден.
Учих безспирно, за отговор жаден,
и въпреки всичко останах си гладен. ...

Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
и в сърцата ни – от болка свити, ...

Мразя те, по дяволите! ДА!
Девет пътя, девет нощи, девет дни,
а навън все още вали и вали...
Има ли смисъл от мойте слова?
Между пръстите ми целувки текат, ...

Катеричка Катерана,
пухкавата сладурана,
малко лешниче откри
и в хралупата го скри,
скъта си го тя за зима, ...

Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба
Човекът в избелялата си плът ...

Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.
Мълча, дори когато ...

На Н.
Танцува във кръвта му свободата.
Изгризва стягащите го окови.
Понякога се сърди на съдбата,
че крак му е подложила отново. ...

Един момент обръща вечност -
Дотук уж всичко се разбира.
Изминат път на безконечност.
Но буцата расте, не спира
Макар да ръсим хлад- потим се... ...

Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...

Една прашинка щастие
погали нежно устните
сред разцъфтели теменужки.
И в този миг разбрах, че
да си щастлив изкуство е, ...