* * * (Завещание)
Светът заспива.
Нищо не горчи.
И е спокойно, праведно и светло.
Сам ще затворя своите очи. ...

Отегчени, извървени пътища
Безброй човешки страхове
Завинаги останали все същите
Утопия
Пустиня ...

Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...

В нашата гора обширна живееха си кротко, мирно -
същински братя и сестри - стадо пъргави Сърни
със водач Еленът строг и Козелът виторог,
със игривите Кози - дружки мили и добри.
Живееха задружно, просто. Ходеха си те на гости. ...

Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят, ...

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...

През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш... ...

Една котка жълта и мръсна
ничия
все се прокрадвала в двора на дядо ми
един ден се вмъкнала
при гълъбчетата ...

(...)
... Но зная, скоро ще отмине болката
и огънят ще бъде потушен,
а с теб ще сме забравили дотолкова,
че ще се смеем... някой ден. ...

Призрак в съзнанието броди,
призракът - това си ти.
От тебе искам да избягам,
защо и в съня ми се яви.
Без любов не се живее, ...

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...

Недокоснал още
небосклона
в съня ти за още
очаквания
някъде ...

Ако не си любов
Ако не си любов,
защо в зори по мокрите ливади
охлаждам голите си
съхнещи за допира ти колене, ...

Ще се влюбя в теб! Но не във теб,
а само в идеята за тебе.
В мечтата за един поет
и една поема в друго време.
Ще се влюбя в теб! Но вместо теб ...

Любов или омраза
Съвсем различни са моите представи -
жалко е, но ти ме изостави.
Казвам си, че много те обичам
и въпреки това от тебе се отричам. ...

АВТОСЕЗОНИ
Дали ще бъде страстна августовска песен,
или нежна пожълтяла есен,
сякаш ми е все едно.
Мойте лястовици вече си отиват ...

Не винаги
Не винаги успявам да те видя
когато преминаваш през деня ми
опитвам твойте мисли да предвидя
накрая пак те срещам... във съня ми ...

Ревността като гнусна пиявица
впива зъби във мойта душа.
"Не била - казват - първа красавица,
но по-млада от мене била".
Ясно. Храни ти мъжкото Его ...

Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...

Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?
И в банята няма пешкир за лице...
Не ми се и бръсне. Вратът ми е схванат.
И пак синкопира туй мое сърце.
Неделя е. Пак ли си станала рано? ...

Мойта обич е вълча и дива,
с раздрано от мечи лапи лице.
Мойта обич е трепетна, жива,
с туптящо до пръсване знойно сърце.
Мойта обич е ласка игрива. ...

АЗ - ПРИНЦ, А ТИ - СПЯЩА КРАСАВИЦА
Нечакан гост, ще идвам във съня ти
със дъх на мускус и на призрачни цветя.
Ще нося вечна младост от зората,
във нея нежно ще те облека. ...

Лодката се плъзга по реката.
Усмихва се спокойното небе.
Лодкарят песничка припява
и хукват спомените за едно сърце.
Реката е широка, пълноводна ...

Беше утро над широка река
Омара и шепот на птици
В една лодка бяхме деца
Отплувахме към морето
Събудени стреснати облаци патици ...

Преди време земята е била „в средата на рая”, хармонично и красиво място. Природата е била непокътната и чиста. Животните и човекът са живеели в мир и хармония с нея. Извличали са само най-нужното и са се радвали на това, което получават. Прекланяли са се пред природните сили и са се страхували от т ...

Не съм научена да си щадя сърцето -
раздавам всичко, дето имам!
Не жаля чувства, думи, жестове.
И не броя по колко взимам!
Благотворително дарявам. Без поръчка! ...

Желание така поглъщащо и силно,
ела и разлюлей ме - истински, но непосилно.
Болка моя, с вкус солен от миг единствен преживян,
нежност моя, истинска и скрита,
във сърцето дъх осиротял! ...

Буболечки малки устроиха засада
в моя дом така щастлив.
Влязох аз със тях в свада,
макар да бях повече от търпелив.
Пробвах аз какво ли не ...

Помня те такава - усмихната и все добра.
Защо Господ такава присъда ти избра?
Да напуснеш любим човек!
Да напуснеш нашия век!
Сега си там и гледаш ни, аз знам! ...

В миналото някъде оставих
слабата в мен да я разсичат!
Съвсем нарочно там я аз забравих!
Наивната да лъжат, че я обичат!
В миналото още се измъчва ...

Ракията... три глътки за прощаване.
Добавен фас от няколко минути.
Вечерята - съвсем по нашенски -
невероятен боб и няколко салати.
Щурците пеят и не искат да ме слушат. ...

Броди тъжен и течен по кожата вечният студ
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...

23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...

„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...

СЪН
Обичам да те гледам как заспиваш -
напомняш ми на залез над морето,
очите ти красиви как премрежено ме гледат,
преди сънят дълбок от мен да те отнеме. ...

Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.
Това ме накара да се замисля, при т ...

ТОЗИ КРЪГ Е БИЛ...ПРАВА
Вчера счупих кръга си-
оня кръг омагьосан,
в който целиш мига си,
ала все си на косъм. ...