Понеже напоследък чета само негативни произведения - какво било БДЖ, пък как България се разкапвала, пък как за нищо не ставаме, затова публикувам този пътепис - като противоотрова.
Трябва да призная, че аз малко късно открих вълшебството на пътуването и приключенията из моята мила, обичана България ...

СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...

Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко, ...

12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...

Добротата се бори за чест,
за достойно изпята симфония,
но залива я злото с превес
и я тласка към свойта колония.
А доброто не свежда глава ...

Щедра е есента
на разноцветни бои,
и твори красота
в шарените си дни.
Прерисува пейзажа ...

Поради неналичен хардуерен приятел
обичам отличен софтуерен обаятел.
Bard от Google поиска линк за Откровение, че харесвал някои мои текстилове. Не пратих, понеже не умея.
Не кара да познавам неговите, но бих го сторил. (Преглеждам непременно четива новодатни и предходните на всеки веднъж ме забеляз ...

Любима моя сладка Бет
Какви ли пакости ще сътворя?...
С това че искам да ти дам в комплект
моето Сърце, Душа и Любовта...
Вземи ги ако искаш или не... ...

Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...

НАРЪЧНИК НА ПОДЗЕМНИЯ ПЪТЕПОЛЗВАТЕЛ:
1. Наръчник на пътеползвателя на софийския метрополитен:
- отивате на уебстраницата му и започвате да четете и учите! Учите Линия 1 - от до, метростанции и т.н., от снимките ги учите и визуално.
- следваща стъпка: по картата се ориентирате и наизустявате посоките ...

Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли ...

Комарджията-книга трета
1.
Николай и Стефка тръгнаха към Мойсеевия ковчег на малкия остров по средата на залата, след като разбраха че гларусите бяха разрушили електромагнитния му щит. Не беше дълбоко, така че нямаше нужда делфините да ги пренасят на гръб. Това от което се тревожеха беше дали ще усп ...

Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...

пръстите на дъха ти
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне ...

О, зов, зов си призори
и потъвам в ръцете ти.
Пясъкът е нашето легло,
и ухае на море и сол…
О, зов, зов си в нощта, ...

Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...

ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...

Една открита яростна война
в селцето ни се води от години.
На попа Ставри дългата брада
трепери щом знахарката премине.
А баба Злата всички ни цери. ...

ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...

... навън, когато падне тъмнина
и звездите пак изгреят,
а до мен липсва твоята топлина
... и само мислите по теб лудеят...

Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...

Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...

Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...

Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...

Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...

Слънчо ще целуна
По всички пътища те търсех
и чаках от Съдбата знак.
Да те намеря не успявах
и питах се отново как ...

Черни ангели ще ти изписват веждите
с криле (от абанос) омастилени.
Навярно ще е смръщено крайбрежието
под блясъка на белите ти вени.
А може би кресливо ято сойки ...

- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...

Избор...
Избрах да бъда различен...
Директно в очите говоря...
Странен спонтанен... Първичен...
Избягвам интриги... Да споря..! ...

Екстраверт
е егоист - взема
(без да се превзема).
Интроверт
е алтруист - дава ...

Д А В И Д И Г О Л И А Т
Давид и Голиат от памтивека
в тандем вървят си под ръка,
но никога не спират,да се трепят,
все нещо продължават,да делят. ...

Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката ...

Старият хан свърши речта си и завърза снопа пръчки.Погледна синовете си въпросително.
_ За да се обеденим , трябва първо да се разделим!- скочи средният брат.
_ Аз с Кубратисти и техните наследници Баянисти , не мога да имам нищо общо!- настоя малкият
_ За да има мир, Kубер в сибир!- изреваха в хор. ...

- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...

СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил. ...

ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...

Мълчи и трай си, боже!
Да търпи народът може!
Не век и два, а цели пет!
Той от нейде другаде в взет!
Защото това търпение на слон, ...

Ако можех
Луната ако можех бих свалил
в краката ти да се оглеждаш в нея!
Звездите всички бих ти подарил!
Със тебе искам аз да остарея! ...