Когато се налага да обяснаваш неща, които влизат в домашното шкафче за необяснимости... е, именно тогава, разбираш колко празен и безчувствен е речникът ти. Седиш пред празния лист, в главата ти е суматоха, някъде в далечината съседът ти свири на пиано и някой е прострял последните си чисти тениски ...

На 18.03.2010 г. в гр. Троян мъж прави пълни самопризнания за бруталното
убиийство на съпругата си, извършено три дни по-рано. Тези стихове са израз на моята
съпричастност към незаслужената болка на сина им - мой бивш съученик и приятел.
Благодаря на всеки, който отдели от времето си да прочете това ...

Здравей, приятелю, налей ми
чаша вино с примеси на смях.
Ти отпусни се, прегърни ме.
И успокой се – двама да сме не е грях.
Здравей, приятелю, обичам ...

Кажи ми, скъпи, наблюдаваш ли звездите?
Защото виждам как летят в очите ти...
Бях чувала веднъж, че именно душите
на умрелите се крият в блясъка им...
Да се спори със неверниците няма смисъл - ...

Дневникът на едно излекуване – част 7 *
27
Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продълж ...

Написах много стихове горчиви
и всичко много пъти преживях...
Написах също – някои красиви,
със образи-мечти и в миг прозрях:
Не мога красотата да опиша! ...

Докато стрелките
като ножици
хапят съня -
липсваш.

Моето момиче порасна,
да е живо и здраво да расте,
момичето живота надрасна,
да не застава на колене.
Знам какво съм пропуснала, ...

Много рано е...
Недей напомня...
Недей за времето шептя...
Просто твърде рано е...
аз все още търся те в нощта... ...

В този пъстър букет
целия свят съм събрала,
жълто-червени лалета,
река от огнена лава...
Днес е празникът твой, ...

Без теб съм родена. Ти не беше за мен.
И все те отнемах, уж за час, уж за ден.
От тази, онази, все джебчийствах без страх,
но все не те опазвах, ала връщах се пак.
Все достойна не ставах, бях лъжлива, порочна, ...

И нежно открадни дъха ми във нощта,
прокарай пръст по устните горещи,
разпалвай в мен ти всяка капка от кръвта,
изгаряй с длани кожата ми като с свещи.
Целувай, без да спираш, нека да заспя ...

Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...

СЪН
Сигурно ще те сънувам,
с приказна премяна.
Слънчеви лъчи те галят.
Портите пред тебе се отварят. ...

На този свят със мъки сме дошли
и все така със мъки ще се влачим.
Дали сме лоши или пък добри,
понякога се случва да поплачем.
Налегнати от грижи и неволи, ...

Красива
Питаше за името си -
беше го забравила
забързана
след Времето ...

О, Щурец! Душа самотна,
на песен стара музикант.
Свириш песен неразбрана
ти със майсторски талант.
През деня ти скачаш, веселееш, ...

Изгряващи
вселени,
окрилящ
звезден
прах, ...

Някак си
просто забравих за времето.
Някаква нова вселена
новородена,
в някакво друго измерение, ...

Стаила есенна печал
и с лунен блясък във очите,
нощта намята звезден шал
и тихо по земята скита...
Навярно търси своя ден ...

Автопортретно
В косите ми надбягват се къдрици,
с цвят на есенни листа,
в очите все блестят искрици,
ту от радост, ту - тъга. ...

Твърде тихо ми стана, откакто замина.
Побелях, побеля и земята,
не защото сезонно беше станало зима,
а изобщо в реда на нещата...
Като стихнал порой ме прибра есента, ...

Не ме сравнявай с другите жени,
които преди мен са те ранявали,
знам какво е да боли,
когато обичта ти са предавали.
Знам калко ти е трудно да повярваш, ...

самоизмамите
престават да болят
сърцето
тази изгоряла фурна
с опръскана сгурия по стените ...

Весело беше през карнавалната седмица. Павлето реши, че ще се облече в женски одежди. През целия ден обикаляше по дюкяните. Трябваше да намери женска перука. Вече беше загубил надежда, когато Чановица, съседката, го зърна с наведена глава.
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- ...

Събирам тишина,
понеже полудял съм явно.
Навярно полудях
и виещо от липсата ти страдам.
Загубих те отдавна – ...