Какво като съм пясъчно-ронлива.
До мен без страх ти кротко поседни.
И с длани от вълни горещи
докосвай ме под парещи зведи.
Във песъчинките са скрити ...

Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което ник ...

На Земята има много жени
със красиви тела и очи.
Но коя от тях, ми кажи,
е родена за моите мечти?
И знам, че някъде я има - ...

Бягам, не искам да спирам.
Не поглеждам назад, има болка.
Искам да избягам в самотата си,
там сърцето се чувства укрито.
Но тези сълзи, породени от спомен, ...

Помниш ли как се запознахме?
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.
Аз и ти, от предатели безброй заобиколени. ...

Морето днес е моят свят
и мен със лодката ще отнесе.
Не ще остана в този град -
той знае всичките ми страхове.
Той знае как години минаха ...

Маска, маскираща лъжата,
маска, покриваща красотата.
Топлината? Тук е нищетата!
Самотата? Сама е светлината!
Тук е, ала липсва! Липсва светлината. ...

Ако очите ти потънат в мен
и ме избродиш цяла на въздишки,
едно жадуване с вик почти студен
ще прогони трънливите ми мисли...
И ще спра да се преливам в пустото, ...

Притварям очи,
политам нагоре,
размахвам криле,
за да стигна простора.
Мечтая за слънцето, ...

Ти си пристан
за кораба на моя объркан ум.
Ти си пристан
за кораба на моя емоционален витал.
Ти си пристан ...

Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...

Опитвам се да те забравя
и все по-малко ме боли,
когато влюбени на гара
шептят си нежно със очи.
Сънят си всяка нощ приспивам ...

Двата пътя се сливат във един кръстопът -
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...

Какво сме ние - това, което мислим за себе си, че сме или това, което другите мислят за нас?! Дали истината не е някъде по средата?! Не се ли заглеждаме по-често в чуждата паница и пропускаме да видим нашата. Книгите, филмите също са база за сравнение. При всички случаи общуването помага да налучкам ...

В морето от лица те търся
без умора и взирам се сега
във всички други хора.
Аз знам, че ме обичаш още и
търсиш ме в очите нощем. ...

Не, не ме поздравявай, не не се дръж добре,
изпрати ме на друга планета.
Щом не искаш да видиш мен както преди -
отърви се от тези клишета.
Не, не ми отговаряй, ако с поглед те спирам, ...

Потънах в кошмара на вечните думи,
така не-изречени, че чак заболя.
Заровена в сметки, банкноти, алчност и суми,
заключена в стая с безцветна дъга.
Превърнете ръцете ми в два катинара! ...

Цигарен дим изпълва малката стая,
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...

Върви по улицата прашна,
обгърнат в лепкава мъгла,
бродещ без цел и посока
самотник с прошарена коса.
С клепачи, натежали от това, ...

И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...

Щастлива съм, защото те открих.
Ти превърна живота ми в красив миг.
Показа ми какво е любовта.
Накара ме да се чувствам аз жена.
Изтри от сърцето ми всички преди теб. ...

В съня ти тихичко ще влизам,
когато ме повикаш нощем
в моя сън. И ще съм близо,
с коси разпуснати и боса.
С очите си ще те погаля, ...

Черно кафе
Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,
в дивата, тихата нощ... ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Виктория Нинова Гетова – род. 16.011993, гр. Бургас
Обичам да пиша стихове за приятелството и природата
Виктория Гетова - автор Тодор Трайчев - автор/редактор ...

~~&~*
Снощи както си стоях
И кротко съзерцавах Небесата...
Някой в шатрата ми влезе
В ръце със огнена кама... ...

Тънки мрежи
Тънки мрежи времето разплита,
да полетя волна над света...
тука вехне моята душа и търси,
търси светлина... ...

Красиво място, някъде в мечтите -
покрито със зеленина и вода.
Красиво място, сякаш Райска градина,
зове ме някъде в нощта.
Как искам от света да се откъсна ...

1989 година. Есен. Десети ноември. Помня тази дата, макар че бях на няколко месеца. Телевизорът работи цял ден, излъчва детски филми. Интересно! Защо ли? Няма любимите ми новини. Изведнъж чух мама: „ Комунистическото правителство падна! Преход! Демокрация! Най-после! Ура!”
Беше ми топличко под одеал ...

Няма кой да каже още колко
в мечтите си ще продължа да вярвам.
Дали ще се се надявам и отричам,
дали ще се гордея, или съжалявам.
Някой смелост има ли да каже, ...

Не мога да бъде опитомена,
защото живея ден за ден.
Не мога да бъда променена,
искаш ли предизвикателство с мен?!
Тези, които не ме познават, ...

МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, ...

За думите подслон намерих
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах. ...

Толкова е рано точно днес да те забравя,
по кожата ми твоите следи все още дишат,
а дланите ми си припяват изоставени
забравена балада с милион въздишки.
Родена съм от тъмната страна на лятото ...

далтонизъм синьо към зелено първото което е в ума ти рано сутрин как да не си отваряш устата защото оттам ще изпадат всичките змии гущери и жаби които си навъдил през нощта в корема си уютно са заспали една върху друга змиите на кълбенце гущерите с цвят на мащерка и кантарион а жабите със лепкавите ...

БИЛЕ
В тъмна доба, в тайни часове
любовно биле вещица бере.
На любов обрича всеки, щом прозре,
че още е с душата на дете. ...

Не помня вече откога ме има,
а и дали си струва да го мисля.
Единствен по рода си съм. Безименен
и вероятно - не роден, ами измислен
да бъда страж под сянката ù златна ...

Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...

Сега съм много лятна –
по мене се усмихват
така неугасими
на слънцето лъчите.
Когато ги погледнеш, ...

Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха.
С Надежда заменен бе той и ето -
разчистен пътят ú към Радостта.
Прерязала железните окови, ...