Прошарена коса, сплетена на кок,
фибичка грижливо кичура прибира,
ноктите червени, качила се на ток,
дама своите маниери демонстрира.
Наперено върви, вирнала глава, ...

Чувствам се добре, когато те погледна.
Чувствам се добре, щом докосвам твоето лице.
Усмивчица игриво по устните пълзи.
Очите ми се радват на твоите, дори
закачливо пращат мънички стрели. ...

Не ме забравяй,
шепне моята уста!
Не ме забравяй,
бие моето сърце!
Не ме забравяй, ...

запълвам тишината
с безполезно бъбрене...
първично захапване ме плъзва
по керемиден покрив -
там няма сигурност за топла прегръдка ...

Изгрев!
Слънчевият диск издига се полека,
усмихнат, пръскайки на вси страни
лъчи гальовни, топли, златолики,
за новий ден ни буди с полъх лек! ...

Обвинението е тежко, без право на обжалване, без право на доказване на противното. Обвинителният акт вече е написан и в него има само една, но достатъчна дума - ВИНОВЕН! Това е най-страшната дума. Това е и най-страшната присъда. Но кой е осъденият?! Българският родител. Той е виновен за срива на цен ...

Натежали сме
от тъмни мисли и глупави съмнения,
от непрестанни грижи и притеснения.
Тежим от прекалена гордост,
от чувство за вина, от болка, ...

Пъзел от хиляди части,
разпръснати незнайно къде,
оформящи тъжна картина,
на малко разбито сърце.
Откраднати и скрити добре, ...

Прекрасна бе за мен, безгрешна,
за мен безгрешната!
Родена бе от слънчевата светлина,
от светлината.
Разцъфтява всичко, щом е с мен, ...

Липсваш ми толкова много,
че когато не си до мен,
сякаш всичко е изгубено.
Сякаш няма за какво вече да живея,
сякаш е дошъл краят на света. ...

Мирогледът на Х-епохата гласи: невъзможно е съревнованието с Харизмата.
Всеки, опитал да победи Харизмата, остава изненадан от органичната си склонност да се поддава на обаянието ù. В тоя ред на мисли, да разсъждаваш Х-епохално означава да отхвърлиш смисъла от конкуренцията, защото конкуренцията е п ...

ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...

На Белинда
За тебе умирам в бяло.
Приятелството ми вяло
е нещо позорно,
обичам те белозорно. ...

І.
Каквито сте – такива ви обичам!
Не търся съвършенството у вас.
Готова съм през огън да дотичам,
щом трепне болка в скъпия ми глас. ...

СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...

Виждам цветовете на дъгата
в този миг безкрайна тишина.
Усещам и студа, и топлината,
вливайки се в моята душа.
Енергията нежно ме опразва ...

Над града е вече тъмно,
чезне всяка светлина,
в душата тъй е светло,
че Исус живее в мен.
Светъл лъч чертае пътя, ...

Ботев
Било то каквото било -
кръвта дъждовете измиха.
Орелът подгъна крило...
Останаха няколко стиха. ...

2 юни -Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България! Поклон!
Химн на Калофер
Хайдушката песен ечи над Балкана
и клетвени думи гората реди,
легенди разказва, от слънце огряна, ...

К А М Ъ К Ъ Т Н А Р О Д Е Н
________________________________________
Гол. Седя си на камък край Пътя.
Столетно подпрял глава на тояжката.
Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля. ...

Среща
Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,
ти поклони се и целуна ми ръка;
и заедно по пътя общ със теб поехме,
безумно влюбени, подвластни на страстта. ...

Спри да ме нараняваш!
Спри да ме изоставяш!
Спри да ми го причиняваш!
Спри да ме гледаш!
Спри! ...

Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода ...

Кой наднича от прозореца
и навява меланхолия,
за увяхналото цвете
и за дните му несретни...
Кой приижда и по покриви ...

I
Полупризната суета
и фанатична жажда.
В несподелена самота
мечта се ражда. ...

“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...

Опит за разговор
Облечи си
пак простите дрешки.
Възвърни
ръста среден, човешки. ...

Синевата могъща
топлината поглъща
и облаци мощни
сгъстяват се още.
Там птици политат ...

Вричам се,
а недоизречени все остават -
чувства, мисли, терзания, копнежи.
Ти ли ще ги разбереш? Едва ли!
На теб ти е писано да предизвикваш (все) валежи. ...

С панделка е привързано сърцето ми,
на единия ù край то безмълвно стои,
другият протяга се към нищото
и кървавите капки брои.
Живях в свят на захаросани изюзии, ...

Ако те няма теб на този свят –
с очи ще се опитам да те нарисувам
със мисъл ще те вая до зори
и все за тебе ще жадувам!
Ако те няма теб на този свят – ...

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото ...

Ах, колко струват детските мечти,
оваляни в калта от рано.
Колелото, плащано с лъжи,
а следващия път - с шамари.
Така минават техните съдби, ...

Коя съм Аз
във тази мрачна стая?
Коя съм аз
във този тежък сън?
Коя съм аз - ...

Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...

В гърдите ми безмилостна змия
разяжда мойта плът жестоко.
Животът всичките парченца разпиля
на пъзела - там, в бездната, дълбоко.
А светлата надежда? Тя ридае, ...

Денят беше… денят беше… денят – има ли значение кой ден беше? Беше някъде към края на август, когато слънцето пече по възможно най-безмилостния начин и се скрива чак късно вечерта. Та, именно в една от тези мегагорещи вечери, докато си седях безцелно пред компютъра и си пиех биричката съвсем целево ...

И той изчезна в онзи момент, когато имах най–голяма нужда от него. Но не го обвинявах. Грешката беше моя, с моето държание го накарах да се съмнява във всяка моя дума, всяко мое действие. И защо? Защото бях егоист и не го отричам. Опитах се да променя тази черта от характера си, но не стана. Накрая ...