В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...

ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...

На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...

Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...

Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...

[Intro: Oli Sykes]
Put me outta my misery
[Verse 1: Oli Sykes]
Disconnected from the world again
And no, the sun don't shine in the place I've been ...

На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...

ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...

- Нима не става дума за шахматна фантастика? - ще попитате вие под влияние на заглавието. Но приведената по-долу позиция:
Бели: Цх1, Тф1 ; Черни: Цг8
бързо ще разсее съмненията ви. На белия топ е предоставена само заключителната дума - мат! До този сакрален миг белите са длъжни да играят само с царя ...

1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...

Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.

Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...

Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...

Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...

Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...

Природа
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...

Роди се в мисълта тази песен
и сърцата ни високо извиси.
Това, което чувствам към теб е
е нежност и страст в едно.
Със сърцето си отвори моето, ...

Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.
Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния ф ...

Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...

Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 5
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...

в памет на актьора Груди Кадиев
Да приемеш твоя роля със цената на живота.
Да не питаш или молиш,ако води към Голгота.
Да изминеш пътя твърдо и запазиш равновесие.
Всяка болка носи мъдрост,ако в теб живее песен. ...

Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...

По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...

Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...

Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...

Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...

Халюцинации!
Господи отвратих се от Теб и ти от мен също,
обеща и това и онова..., а те няма пак отново.
тъкмо видях оазис... и пак пустиня, присъщо,
необятно е твоето творение, макар сурово!? ...

Днес бях на водоем за сладководна риба...
А хванах само аз скумрия! Питам се,какво!?
Обърка се от туй место. Нали трябваше ...
шаран да има или поне каракуда кокалява.
И ето че при мен дойде,човека пратен ...

Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет ...

Позицията: Бели: Цд3; Черни: Ца1, пешка а3
представлява истинско интелектуално предизвикателство на шахматния сфинкс към съвременния шахматен Едип. Дистанцията от два хода:
1.Цц2 Ца2 2.Цв2 мат!!
или
1...а2 2.Цв1 мат!!, ...

Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...

От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...

Майко, помня, ти беше там -
на прага опасен на смъртта!
Спасихме живота ти едвам -
най-добрата майка на света!
Изпълнен с болка и тревога, ...

ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...