Смисълът на живота
Малка, спретната къщурка...
лириката е до тук.
Череп костите си клати
и оригва на суджук. ...

Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха ...

Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...

Понякога съм тиха и безмълвна,
потънала в мисли и тъга.
Понякога съм търсеща, безсънна
по пътя на житейската нега.
Понякога потапям се на село ...

За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...

III. Самотните нощи
Самотните нощи ме връщам към брака,
простих им, простих си, че съм ги привлякъл,
сърдечни тревоги развяват байрака,
в тревожен среднощен печален спектакъл. ...

Потрепваш тихо като летен полъх.
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака. ...

В черепа, гнездо за мечти и кошмари,
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят, ...

ЛУДА ПЕСЕН
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж. ...

Умората ужасно ми личи,
от глупостта, която се разраства.
Болят ме вече празните очи
и чувствам как във глупости участвам.
Светът е безвъзвратно превъртял ...

заседнал тук кървящ,
мълчаливо страдам,
бавно умирам
кълна се, че се подлудявам всеки ден, когато копая собствения си гроб
гледам как надеждата ми избледнява ...

Убиват ме мисли, полегнали косо,
съвсем несъвпадащи с днешния ден!
Пораждат у мене редица въпроси
за Бъдеще, Старост, Наследство и Ген!
Извикват пред мене размити персони, ...

Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...

Главата, очите,
черепът, мечтите,
косата, скалпа,
страните, талпа,
удар, сън, кошмар, ...

Бабо, бабо, где така?
Ма защо си пак сама?
Нямаш ли един приятел,
или някой обожател?
Вечно си сама и плачеш, ...

Отново.
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...

Презумпция е да ти мине нещо през ума, ако е наличен.

Ръката ми към теб посяга
Ти тъй далече си от мен
Че стигам те с пръсти само
Разпадаш се...илюзия и блян.
Докосвам нежно твоите коси ...

Друго е,да си на сянка
под чадъра на някоя банка!
***
Всичко родно,скътано и мило
в чужда банка се е натъкмило... ...

Той и тя, и луна кръглолика -
безусловен обет за обичане.
Тя - в косите с китка иглика.
Той - за севда вечна заричане.
Той й тя - недописан роман ...

Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...

Плаж, мастика и море.
Мацки голи дибидюс.
Тюфлеци мазни, сантасе.
Окомер по секси гъз...
Водорасли, мокрота. ...

Твърде малко е времето на този свят,
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...

Тоз нов конкурс е поетичен,
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...

Към пет часа сирена на линейка
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...

Главата тегне изнурена
след тежката пиянска нощ.
До теб - девойка изтощена
от твоята любовна мощ.
На теб не трябва ти луната, ...

И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...

В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи, ...

Вземете ме, хладни потоци,
облей ме, прастара вода,
покрий ме с безброй водоскоци,
кръсти ме, пази ме в беда!
С прохладна, живителна влага ...

Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...

Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дърва, закупил е някакво землище. Щъркелът замита крила по това време – началото на юни е, търси трева. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И лош родител. Така съм чувал да говорят орлите за него.
Влажно. Черешата си спихна ...