Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена ...

Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа, ...

Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш, ...

Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка ...

В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...

Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.

Доближавам тяло до твоето
и чувствам треперещото ти сърце.
Да, твоето момиче съм,
до тебе ще остана
в миговете на забрава. ...

Когато си отидеш -
вземи сърцето ми...
не ми е
нужно вече.
Вземи ръцете ми... ...

Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо. ...

БОЖИЯ НАМЕСА
Белите ми мисли бягат подир мен
с превити краища от неуморни походи.
Неведоми са пътищата
на казаните истини. ...

Всяка среща завършва с раздяла.
След раздялата срещам те пак.
Тъй години изминахме двама -
слънце с теб, а без теб - нощен мрак.
Като мигове бъзо минават ...

Michael Bolton - Love with my eyes closed
I close my eyes and now I pray,
That you are out there doing the same
Long for the touch it stands alone
It needs no vision to find its home ...

Christina Stürmer - "Engel Fliegen Einsam"
Weißt Du wie die Dichter schreiben?
Hast Du je einen gesehen?
Dichter schreiben einsam.
Weißt Du wie die Maler malen? ...

И така, уточнихме преди време, че шофьорското поприще не е точно моята стихия. Дотук добре – случва се. Лошото е, че и като пътник нещо май не ме бива. При това изобщо не говоря за правилото, че ако се кача на каквото и да било превозно средство, щансовете то да бъде треснато от метеорит с размерите ...

красива си, мамка му, красива си...
и кво от туй, че си красива...
и никога не ще бъдеш моя,
ах, колко си красива,
какво от туй, о, боже, ...

Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...

През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...

На стана мой тъках пътека,
такава шарена, но твърда,
а исках я по-лека и по-мека,
но тя на това и не отвърна.
Ръцете си прежулих да тъча я, ...

- Желаете ли, млади господине, да научите нещо на пианото? - обърна се момичето към него.
- Да, само туй желая - отговори той.
- А сега да са спазарим - рече стрина Стефана. Ти ше идваш секи ден у нас, да учиш момчето! - Както виждам и ти желаеш това, сине? - обърна се тя към Павлето.
Той се усмихна ...

/по Сергей Царьков /
Тази нощ отново се скитах до трети петли.
Ходих по сънища, ходих по тихите улици.
Падаха листи. Нещо умираше. Нещо боли.
Мислех за теб... и отново калем и приумици. ...

Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни ...

Краят на прикзката
В някой тих, дъждовен ден
тази прикзка ще свърши
с остър нож в едната ръка
и измачкан лист в другата: ...

Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...

Есента ни срещна
И ето, най-накрая есента ни срещна
като на филм, като в роман,
като във песен...
След толкова години - ...

Предизвикано от Черна_роза ( Жулиета Великова)
Душата ми е
лотос в езерото.
Хармония...

И палиш слънцето, протягайки напред ръка.
И спираш вятъра, премигвайки веднъж с очи.
Земята по-зелена е под твоите крака.
Дъждът усети ли те - спира да вали...
Когато с мен си - времето е спряло. ...

*
(единствено за тази)
…
е музиката
стичаща се ...

Знам, не са сълзи в очите ти,
просто вали, а сърцето ти
кърви от лъжи.
Знам, боли...
Прости...

Посявам в себе си надежди,
а всеки ден ме отегчава,
с жилетката от цветни прежди
и стореното се прощава.
На този миг съм огледало, ...

Ще изяде ли мишката книжката
Неоспорим факт е, че компютърът и интернетът са едни от най-добрите приятели на човека. С тяхна помощ за много кратко време можем да намерим всякаква нужна за нас информация. Но също така дългото стоене пред монитора може сериозно да увреди нашето зрение.
Винаги, когато ...

Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно. ...

Тишина
Нарисувай ми тишина и напиши с вика си в нея безпорядък. Не се смей, тъжно е да знаеш, че никога няма да бъде нарушена.
Потъвам в отчаяните и прегръдки, дори не знам защо съм и толкова близка. Може би си приличаме твърде много. Може би тя не е няма и недружелюбна, а просто отчуждена и разочар ...

Уморих се.
Уморих се от дългия път.
Уморих се от самотата.
Не понасям тежестта на спомена.
Преди да се преборя с бурите, ...