Животът ми мъждука като печка,
разпалена със мокри стърготини.
Добавях бавно, клечка подир клечка,
изминалите
тридесет ...

Отворих килера, потънал във прах,
забравени детски мечти си намерих,
изпаднал във ъгъла звънкия смях...
... крачета, с които скалите катерех...
И плахите пъстри очички... и тях ...

(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...

Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянк ...

Създадох те от моите мисли,
създадох те от моя зов,
създадох те, защото
исках мъничко любов.
Сега си истински, реален, ...

ТЕАТЪР
Започва театърът.
Завесата се вдига, закърпена
от бели и черни дни.
Действие първо - сив блок. ...

Несбъдната целувка
Красиви са Родопите. Всеки, намерил малко време да се поразходи до там ще замълчи, омагьосан от този край, целунат от Бога. В здравата му прегръдка живеят и много легенди, които са нашето минало – основата на по-красивото ни бъдеще. Ето и една от тези легенди.
...
Преди много, мно ...

Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги ...

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишния ями и баири, тук-таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, май ...

Самолет се забива в
Облаците и
Избухва нов залез в
Прозорците му
А пред мен ято от есенни листа ...

Спиш ли, мое слънце ненагледно?
Търсиш ли ме нощем във съня?
Аз съм тук до тебе, неизменно!
Сляла съм се с пулса на кръвта.
Силна съм - света ще преобърна ...

Всяка нощ сънувам
как ме хващаш за ръка
и в съня си аз чувам
стъпките ни под дъжда.
Че мокри сме за миг забравям, ...

Ще те боли. От разминаване.
И в звуците ще чуваш мен.
Ще тръгваш, просто заминаване
и стъпките са част от мен.
Ще любиш пак и пак ...

Н О К Т Ю Р Н О
Някога си, някъде си -
кой знае къде, кога и как,
се срещнали веднъж случайно
някак си Зората и Дъждът. ...

СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг. ...

Вървя по стъпките ти,
усещайки вятъра в твойте коси.
Долавям аромата на твоето минало.
Сега чак разбирам, че съм ти сянка.

На първата целувка
Момче - момче на нейните мечти -
един ден в живота й се появи.
За ден физически от закачки я нарани,
а на втория вече любовта си й подари. ...

... прати ми ги -
всичките
нека в лилаво
да стеле нощта...
теменужена ласка ...

От раздялата боли,
не казвам, че е лесно.
Трудно чувство е това,
но се преодолява, няма как!
Нека се примирим ...

АЛКОХОЛЪТ Е ЖИВОТ
(ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД)
„Какво ли не в живота си не бях!?
Какво ли не отпих?” – вино, ракия!
Бях кьор-кютук пияна, после – депутат, ...

Тихо падат капки от свода небесен,
тихо идваш до мен унесен.
Сякаш чул си нежна песен,
сякаш изгаряш бесен.
Тихо сияе луната омайна. ...

И ето, пак при теб се спирам,
мой верен и покорен лист.
И мислите пред тебе си изливам,
за да видя как оставаш чист.
Изцапах те с мастило бледо, ...

Виж ме, най-после,
обичай ме, моля ти се...
Къде да отида?
Къде ще ме извика тя?
Коя е тя, тази вечер? ...

Отчаян и изгубен бях.
В мъка, блян и нещастие крещях.
За спасение на моята душа зовях.
И тогава тебе аз съзрях.
Когато пред мен застана, ...

Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги - ...

Донесох си душата.
Нали ти обещах!
Донесох си тъгата.
Тя е част от нас.
Донесох ти живота. ...

Сърцето ми пустиня е!
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани, ...

Ти си,
а аз коя съм -
река, жена,
устрем, блян...
Сърцето ти, ...

На А. и нейните любови...
Съзирам в задимения локал -
моят блян красив стои отсреща,
някой чака нервен, недоспал -
като светец сред пламъкът от свещи. ...

Убиецът
Не го съдете!
Присъдата ще е над всички,
защото е един от нас.
Невинен като листната игличка ...

Отново си лягам
в същото легло,
в което съм срещала
и ангели, и много зло,
пъдя лоши мисли и рисувам ...

И пак ще ме усетиш във съня си...
През Космоса до теб ще долетя!
Забравила во веки за страха си,
превърнала се в мъничка звезда.
И пак ще ти нашепвам нежни думи. ...

Идва ми в повече тази тъга,
тази есен - меланхолно пастелна,
този ласкав октомври...
И ти.
Предозирана ми е привързаността. ...

Как ми се иска да върна времето
и с гума да изтрия
думи,
грешки,
лекомислени чувства, ...

Как всичко е толкова красиво пъстро -
цветни души, изпълнени с плам и огън,
а аз живея в свят без любов, като мъченик поробен.
Заслужих си го!
Кога загубих всичко, което Бог ми даде? ...

Ти си къщичка за моята душа.
Ти си крилце за моето сърце.
Ти си светлина за моите очи.
Ти си топлината в моите ръце.
Ти си жарта в моето огнище. ...