Тишината на часовника убива,
ала моля, говори ми, Тишина!
В твоите нелепи слепости се крият
нетрайността и хаосът на деня.
Часовникът кънти с греховни бездни. ...

За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
на улица „Галичица“ и „Трепетлика“, на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той) ...

Случва се
да са езерни
очите ти.
Не върхове рилски
в тях се отразяват, ...

Когато луната свали своя воал
и заблести с цялата си прелест,
когато очите ти, също като звездите,
оглеждащи се в дълбините на морето,
срещнат моя поглед, ...

Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...

Най-трудно се забравя еднодневна любов.
Оставя дълбока следа.
И след бръснача на времето
боде като вчерашна брада.

Ти знаеш ли, че слънчевите зайци
се спънаха в зелената трева?
Так и аз усмивката си скривам,
застана ли пред твоята врата.
Като актриса в ден на премиера, ...

Колко минути щастие те делят от рая,
колко неизказани истини от чистотата
на сърдечните удари и
как да се стопя в безкрая пред циничния
поглед на човечеството. ...

Все ще се води вечната битка,
онази между доброто и злото.
А когато човекът обиква,
всичко започва отново.
Тези чувства те разкъсват, ...

,,Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен!"
Така пеем тази песничка всички, преди да станем големи хора. Тогава детските ни умове не влагат много смисъл в нея, пеехме я, защото имаше рима, а сега разбирам колко истина крие тази проста песничка. Всяко дете на Земята има нужда да бъде обичано, да ...

Ако нищо не знаем за живота,
присъедини се към мен, ще станем рота,
заедно тайните му ще разгадаем,
ръка за ръка кучетата ще разлаем.
Ако нищо не знаем за любовта, ...

И все така, пияна от любов,
в ръцете ти умирам
и се раждам.
В съзвучия от нежен послеслов
душата си със бурята споделям. ...

АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...

Разплата®
Играеш на дребно - лъжеш и мамиш,
разбиваш без милост човешки сърца!
Нямаш съвест, нямаш задръжки,
знам, че нямаш човешка душа! ...

Сънувам те.
В прозорец.
Дъх размазан.
Конденз от мисли
и надежди. ...

Не те упреквам,
че ме желаеш.
Искам само
да те предупредя,
че съм ...

Дойде,
но не те видях.
Времето изтече,
не можах.
Очите ми, ...

Срамежливо поглед свеждам,
когато срещна твоите очи.
Веднага обзема ме нежност
и всичко в мен трепти.
Ти не подозираш, мили, ...

Животът се усмихва лаконично
във твоето прозрачно огледало
и бавно те увлича драматично,
завива те с измамно одеяло...
Излива в теб емоции щастливи, ...

Земните проблеми нека да бъдат единни. Не би ги променило и пъстрия декор на ежедневието във великото неизвестно. Книга - духове напомня, защо е скрил останките от Ноевия ковчег, - нямат екземпляр. Но, често, явление - което съществува. Мина времето за спорове, дойде време за работа и изследване.
Бо ...

ГРЯХ
Очите ти гледат бездушно
и стихнали стелят тъга.
В мене се вглеждат послушни.
И къде е живецът сега? ...

Пролетта тръгва,
ще обиколи света.
Усети ли я?
Лятото плаче,
Пролетта за миг видя. ...

Днес
Днес ще променя света,
днес ще тръгна аз
към своята съдба.
Днес ще спра тъгата ...

Не те намерих, Господи, в небето –
завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета –
съвсем до мен?... За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си? ...

Нагарчам ли във нощите ти, мили,
разсичам ли съня ти на парчета,
на устните ми допира боли ли,
тръпчив ли е вкусът ми като пепел...
Прорязват ли те сълзите ми като плача, ...

На Б.
Сънят е кратък.
Само миг,
когато ужким се отдалечаваме.
Минаваме през три врати ...

Споменът като кошута
разлиства в моята душа...
Истината, от никой тя нечута,
че за теб бих пребродила света.
В сънищата ми поне да беше идвал, ...

И пак ухае на липи през моя юни.
И пак по детски светнал е денят.
А слънцето хлапашки поздрав праща
на непорасналото в мен дете.
Усмивката ми с птича песен се понася. ...

Проклета любовта ти без възторг!
Такава остани -
разлистена за мойта горест.
Любовта е свобода, а аз съм жалък роб.
Слънчева, душата ми е преизподня, ...

Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...

Странна фирма аз видях наскоро.
Дейност - изкупуване на мед.
Всеки, все за фирмата говори,
казва се - "Киркор и Бенаред".
Струпани са възрастни и млади, ...

Яхтата - начин на живот
Изповед на един плевенчанин
Ваня и Ален Гочеви са семейство с дете на 15 години. Тя е на 36, зодия Дева, а той на 39, зодия Рак. Двамата, освен че са влюбени един в друг, са влюбени и в морето. Ален работи на ветроходни и моторни яхти в Гърция като шпикер. Пътува по всички ср ...

С метали и масла над Пиапонсия
връхлитаха пиратите зловещо,
разхвърлили жените даже стомните,
припалваха в параклисите свещи.
А в църквата убиваха... безбожници ...

В очите ти блестеше ярката луна,
тъй нежна, обаятелна, красива...
Разпръскваше тя мрака във нощта.
Събуждаше, обаче...
само сенки уродливи... ...