Искам истината
Отново с тишината разговарям
и ехото кънти, кънти...
Ти уж ме искаш, после ме забравяш
докосвайки те чуждите очи. ...

Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!
Как със обич!? Нека със омраза ...

Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...

АПОКАЛИПСИС
Жега е!
Безлюден е градът.
Жадни гълъби кълват
сухи фонтани. ...

Не се надявам да ме чакаш.
Не се надявам да скърбиш.
Надявам се вратата да отвориш,
да ме посрещнеш и простиш!

Ти си моето старо момче,
аз съм твоето старо момиче,
бяхме луди и млади коне,
ти по мен, аз по тебе все тичахме.
Все жадувахме другия бряг - ...

Докосни ръката ми ти,
погледни ме с много нежност.
Спусни поглед към моите гърди,
докосни ме, сякаш с небрежност.
Притисни леко снагата, ...

НЕ ОСТАРЯВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ...
Не остарявай, моя Любов!
Моля те, не остарявай...
Не се прегърбвай.
Не побелявай. ...

Казвал съм ти не един път,
че любовта се мери със любов,
мери се смъртта със смърт,
а животът – със живот.
Парите се събират със пари, ...

Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купонът е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...

Бе част от нищо,
играеше си със сенки
и спомени отприщени,
от тъжни самотни моменти...
Бе път в пустиня, ...

Живяла ли си досега,
изпитвала ли си безумна страст,
друг обичал ли те е така,
както те обичам аз!
Не чувстваш ли как времето минава ...

В очите ти се виждам - бяла.
Бреза край извор. Ти си вечер,
пламтяща цяла в златен залез.
Усещам, че ме има, щом съм с тебе.
Дъхът ти ме погалва с обич.

Другите
Хайде, пак ме нарани!
Като всички направи
и си иди.
После бързо забрави, ...

Дори когато слънцето се спре,
и лятото отмине безвъзвратно,
по кожата лъчите със финес
целунали са ни с любов обратно...
И всяка недокосната вълна ...

Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...

Как успя да ме омаеш,
задавам си сега въпроса...
значение няма, вече стана,
затова остава ми да чакам.
В очакване седя на стола - ...

Часове в забрава отминават.
Треска на душата отшумява,
споменът се опустошава.
Емоциите болни жадно храним,
сякаш здрави ще ги направим. ...

Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...

Кратерна празнота
Като кратер зейва празнотата,
в момента щом затвори се вратата.
Луда мисъл се препъна
в очакването за дадената дума. ...

Гроздове златни наливат лозята –
тежки, превиват до земи стъблата.
Есента благородна ги целува и гали,
и тръгва мълвата – винен сок са наляли.
И идват берачи на устата със песен, ...

Обичам те, но не идвай при мен.
В моя свят е ужасно студено.
И в деня ми, ужасно студен,
любовта ми боли непростена.
Обичам те, но не идвай при мен, ...

Някога едно щастливо момиче
живееше дълбоко вътре в мен.
То умееше до смърт да обича
и за любов живееше всеки ден...
Душата й беше от вятъра неуловима, ...

Обръщам се назад, към теб.
Поглеждам през мътния ти силует.
Лъжец си, знам това.
Не мога да живея така.
Гледаш ме в очите, ...

С усмивка ведра посрещни зората,
започвай с радост всеки нов ден.
Усмихвай се, да заблести искрата
и да прогониш вятъра студен.
Усмихвай се, когато ти се плаче, ...

Тя
И всяка чужда радост изживявала,
прегръщала със обич чуждите деца...
Не знаеш колко щастие е преживяла
и е усмихнала безброй лица. ...

Вятърът стенеше и развяваше дългата му бяла козина. Наоколо беше снежна пустош. Снежинки се спускаха от небето и се приземяваха болезнено бавно, сякаш преуморени от дългия път до земята. Нощта беше бездънно черна и беззвездна. Нямаше и Луна, с която да води безмълвен разговор. Снегът покриваше изсти ...

Розовите рози в розовото утро
С розови ръчици с розови страни
Розови дечица розов цвят събират
В розови престилки с розови мечти
Розовото сладко сложено на рафта ...

И ето ме отново тук
същата, но не съвсем-
песен със подобен звук
и текстът - малко изменен....
Но смисълът на думите е тоя, ...