Някога може би ще успея
да забравя, че живял си за мен,
но очите ти подло ме лъжеха
и нараняваха без срам.
Някога може би ще погреба ...

Обожавам качеството си.
Да си крада топлите ти усмивки
от тъжните ти, разсърдени лица.
Разубеждаванията ми
са изненади от чудеса ...

Кратка беше любовта ни -
като мълния в небето,
като лъч във утро ранно,
като пясък в детски шепи...
И вървя по пътя земен - ...

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

На шията на огнен кон
увисна воденичен камък.
Пресъхна мелницата.
Не се купува обич.
Не се продава вяра. ...

Отивам си.
Със всички общи снимки -
късчета от „нашата” душа.
За да е цяла моята - ги взимам.
От мен не ти оставям ...

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

Балканът е отворил свойта пазва.
Тя в шепата си теб е приютила.
Чрез тебе свойта приказка разказва
за битки люти и за мъжка сила.
Когато сипвал Господ по земята ...

Проникваш пак през погледа ми
и пак твърдиш, че виждаш нещо...
Какво е този път? - кажи ми...
Че пак усещам, става тук горещо!
Дали са пак лъжи, ...

Открих безброй неща,
но други не успях.
Повярвах в чудеса,
превърнах се в прах.
След всеки ден ...

Слепи сме, в безредие вървим.
Ни един от нас на сто не вижда.
Колко вземаме, а колко ще платим?
Слепи, празни от бездушие.
Слепотата не е дар, а наказание. ...

Такъв те срещнах - плах, свенлив, затворен,
на разума във рамката заключен.
Бял лист без стих, едно дърво без корен,
поток, в църцорещ наобратно ручей.
От лудост сатанинска обладана, ...

От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко. ...

Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да ...

По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...

Баща ми е точно петдесетгодишен -
с коси побелели и бръчки безброй,
макар да е изгубил стила си предишен,
за мен е просто синеок герой.
Дарил ми е детство, ...

ГЕОГРАФСКА ПРЕГРЪДКА
/посветено/
С широка прегръдка те стигам през куп разстояния.
Протягам ръце през морета, преливащи в мен,
когато луната, препълнена с тежки мълчания, ...

ЦЕНАТА НА ЛЮБОВТА
Любовта не струва нищо.
Затова е скъпа.
Не може цена да има
Любовта, с която ражда ...

Откъде започва всичко?
От самото раждане. От първата глътка въздух.
Никой не се ражда лош. Нито убиец, насилник, крадец, измамник... В началото всички започваме на чисто - голи, без никакъв опит и страх, който го съпътства. Не сме научени да мразим и завиждаме, нито да обичаме. Не можем нищо. Единст ...

- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...

липсата ти...
утолявах
с по-големи глътки
страст...
не от теб – ...

Чувствал ли си се някога безпомощен,
безсилен... пред смъртта?
Ако не си - недей опитва,
не ще разбереш моята тъгa.
Гледаш как животът във вените тече, ...

Зъл
и
брадясъл,
насечен
между мълчанието ...

Хайде , хайде нахрани отново
с болка мазохиста в мен.
Хайде, хайде отрови го с ревност,
няма лесно да умре...
Свикнала във ада съм. ...

Гледаш в далечен бряг.
Поредна ивица силуета ти чертае.
Изписваш името на
принцесата със златните коси по пясъка,
който съпровожда самотата на дните ти. ...

Бяла маргаритка
си къса листата
- обича ме, не ме обича...
(ужасно клише
и много стандартно) ...

Понеже лая на пес ни замая
да чуем трелите в късния час
поне желая на песни за Мая,
в красива нощ -- дъщеря на Атлас.
Плеяди. Седем сестри всред безкрая. ...

Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...

Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития. ...

Съзирам бръчка под очите ти красиви,
а сме едва на тридесет и две.
Минахме през купища проблеми,
но хубавото е, че се държахме за ръце.
Създадохме деца, като звезди красиви, ...