Тъжна усмивка,
ранима шега.
Тиха целувка,
щастлива тъга.
Горчив сладолед, ...

Тих писък се прокрадва в тишината,
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...

Един живот си отива,
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

Звездите трепкат тъй сияйно,
играейки в нощта омайно.
Изпълват те небето с красота,
с нежна и вълшебна - чудна светлина.
Погледнеш ли за миг това небесно царство, ...

Къде са следите, които ми остави?
Къде е споменът, защо ме забрави?
Обичах ли те безумно или фарс?
Симулирайки чувства в грешен час.
Повярвах в мечтата или в лъжата? ...

НЕЖНОСТ
Нежност,
само туй ми дай!
Дай ми всичко топло!
Нека сърцето ми да заиграй ...

Днес ще бъда иронична,
глуповата и двулична.
Палаво ще ви се смея,
като слънце чак ще грея.
Ще флиртувам с всички нагло, ...

Дали целувката ще бъде „Невъзможна”,
каквато е между Фантагиро и Тарабас?
Дали когато устните до моите докоснеш,
ще се превърнеш в звяр?
Дали ще се наложи във вериги да те оковавам, ...

Признание
"Сагапо!" - как да кажа, гъркиньо,
щом сърцето ми гневно мълчи.
Падат тъжно в кристалното вино
две маслини от твойте очи. ...

Душата ми е крехка жива струна,
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко, ...

Скоростно завъртане...
Причерняване... Припадък.
Колко още от това ще има?
Въртящи се снежинки,
запълват всяка празнина, ...

Къде си ти и кой си?
Трол ли си или пък принцът чакан?
Нахлу в душата ми и преобърна всичко,
със струни нежни ти света ми върна.
Не тичай, не избягвай ме, ...

ПРИНЦЕСА ЛИ?
Пепеляшка съм, но наопаки.
Цяла нощ съм твоя принцеса -
покорна или господстваща
корона нося... в сърцето си. ...

Дълго съм се чудила какъв е смисъла на това, което правим всеки божи ден, когато изскачаме или просто изпълзяваме от своите легла? Открих ли го? Не... Но знаете ли какво усетих, какво изпитах, когато просто поспрях. За един-единствен миг, погледнах красивия изгрев и открих, че не е нужно да знаем за ...

- Толкова наивно е да обичаш...
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...

Отново сме сами...
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга, ...

- Мамо, тази малка звезда, моят татко ли е?
Ани погледна към небето и видя малката звездичка, която сочеше пръстчето му.
Притисна го силно към себе си и влезна в стаята. Седна до легълцето, на което спеше дъщеря ù. Пак има температура.
Тази вечер ще е безкрайна.
„Звездата... всяка вечер ни наблюдава ...

Изгубих се,
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...

само крачка
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...

Диктаторите -
даряват ордени.
Народите -
ги хранят.
Човеците ...

Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...

Хубаво е да се пътува. Казват, че човек всяка година трябва да посети поне едно ново място. И както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече. В началото на месец май семейният съвет реши, ще отидем до Одрин. Макар за един ден. Напълнихме резервоара на автомобила с евтина газ и потеглихме. За ...

МАГИЯ
Живеех свободен като птица -
прелитах от клон на клон.
Ти омая ме с погледа на жрица –
потърсих при теб подслон. ...

Под брезата от нашето детство
сядам пак с наранено сърце
и потъвам в неземно вълшебство,
подарено от твойто лице.
Беше много отдавна, когато ...

Къде са ти цветните сънища?
Времето сякаш заспало е...
Свито по хълбок във ъгъла,
сляпо за час... оглушало.
Сънува безчет обещания ...

Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...

Днес слънцето залезе рано,
празнота се спусна с мрак,
сякаш някой ме ограби,
отрязаха ми сякаш крак.
Няма я искрата във очите, ...

Сутрешно бяло причастие:
в стомна събирам момински сълзи,
ги разливам в герана -
зер пък ожаднее моят мил
ми ожаднее милият подир курбана... ...

Надеждата винаги остава
Нищо че за мен не мислиш вече ти
Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират
Надеждата винаги остава
Надeждата винаги остава ...

Дъждът попива във земята пресен
и всяка капчица по нея се разля.
Вятър пее свойта тъжна песен,
просяк скита бос във тъмнина.
Улиците пусти проговарят ...

Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души -
говорят с видимите още.
Душа и тлен - нетраен ден. ...

РАНА
От допира на твоите ръце изгарям
и цялата съм рана.
Да ме лекуват искам същите ръце.
Без тях не мога цяла да остана. ...

Най-трудното в този живот
е мисълта, че той е само един
и в него липсва най-вече любов,
която един с друг да делим.
Овълчени нижем обиди; ...

Да полетя
Искам да съм като птиците в небето,
за да полетя,
за да видя аз света.
И макар че никой няма да ме види, ...

Ще бъда нечия,
ще бъда друга,
когато дъждовете завалят,
ще бъда майка
може би, ...

Позволи ми щастието да намеря.
Да правя това, което искам.
За бъдещето да копнея,
а не желанията да потискам.
Остави ме с трудностите да се сблъскам, ...