Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Ето пак сме тук…
Ето пак сме тук… точно тук, откъдето всичко започна... но нима тук и ще свърши? Една сълза се стича по бузата ми и ти протягаш ръка да я избършеш за последен път... недей! Докосването ти ще ме изгори… ще направи белега от теб още по-голям, а раната - още по-дълбока. Как искам всичко ...
Дъжд
Благодаря ти, дъжд, че пак изми
прахът, незабелязано полепнал
по смелите лъчи на слънцето
и по цветята, пренесли красотата ...
Озонови въздишки
Озоновите облачни въздишки, които препускат по семеотводните канали на времето, ме завличат насилствено в един новороден водовъртеж. И го правят така, сякаш имам нужда от него. Като че ли свикнах да дишам небе след хилядите ми полети, но тези озонови въздишки са наистина те ...
На...
Навън листата греят,
Дъждът се рее и се приземява
досущ като мъгла
и мие моята умора. ...
Вярност
Ти пак немееш... Все ти е едно, нали?!
А в моя дом на тебе всичко заприлича...
Очите молят - твоята любов мълчи!
От теб към мен остава пътят... ...
Майсторът
Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори. ...
Трудно разследване
Прозрение...
Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам... ...
Ashley Roberts (and Pussycat dolls) - Played
Why you talking all that talk?
Who you trying to impress?
Think you better check your style -
that might have worked before ...
Нова пролет
Тази сутрин рано мият нашата улица
и слънчеви зайчета се къпят във вадите.
Пролетта превръща сливата на двора в булка,
а в белотата на разцъфналите клони ...
Недоволните жени правят опасни неща
Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем. ...
Мотелът
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...
Няма
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...