Аз съм крадец на бои. Крада онова ваше "аз", което не забелязвате, защото попада в сляпото ви петно. Онова "аз", което сте си сложили като прясна боя, за да ви харесват. Само че аз плътно се прилепвам до вас и ви крада. Там, където съм полепнал, след това остава грозно многоцветно петно, от което пр ...

На Анета Джурова
Не идвай повече в съня ми.
Иди си. Всичко ти простих.
Душата в себе си се върна...
Немеят моите очи, ...

Сред липите на родния град
бродят мечтите ми детски –
ближат разтопен сладолед,
край морето поспрели.
А във кея се блъскат вълните ми, ...

С моята любов
Защо друга нарече с тези имена,
които казваше единствено на мен,
защо с друга мина по тези места,
където минавахме ние всеки ден?! ...

Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...

Луна окръглена препуска -
провира взор измежду клони,
въздишка вятърът изпуска
и лятна жега нежно гони…
С звезди обсипан небосклона - ...

Ела с последния трамвай - Надежда...
Ела с последния трамвай – Надежда,
дори не приближавай до такси,
че много лъжат!... Всеки те подвежда,
отвори ли се дума за пари... ...

Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло, ...

Спасяване
Ще те спася,
дори и да не искаш!
Ще те спася,
заради теб самия, ...

Приюти ме в сърцето си.
Малка капка съм - твоя...
Капка кръв от угаснал пожар.
Ще изгрея в небето ти,
за да стопля сърцето ти - ...

Cлед смъртта ми®
На гроба ми цветя недей да носиш,
затворени завинаги са моите очи!
Не мога красотата им да видя,
защо не го направи ти преди!? ...

За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...

Много ти дадох,
много ми взе...
Сърце вече нямам,
всичко ми отне...
Душа не ми остана, ...

Сред сивота,
студенина
и злост...
Над бездна
от бездушие - ...

Диалог
Водим диалог със теб,
ужким да се опознаем.
Ти въпрос задаваш ми с финес,
аз ти отговарям. ...

Като перлена роса ще ме изпуснеш,
между сухите ти пръсти ще изчезна,
ще те целуна с огнена магия -
дъха си спри пред мойте устни.
Като лунна светлина ще ме усетиш ...

(по родопска легенда)
Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за к ...

Oli P. feat. Lukas
"Neugeboren"
Es ist nie zu spat, nichts ist verloren.
Du wirst immer wieder neugeboren!
Ich hab sie geliebt - mehr als mich - mehr als alles auf der Welt. ...

Към дъщеря ми
На моята дъщеря, Изабел,
която днес навършва 14 години,
и за която житейските битки тепърва предстоят.
Цветенце мое прекрасно, ...

Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си ...

Зад рекламите
Разглезиха очите ни,
посрамиха жените ни,
измамиха ушите ни,
опоскаха парите ни. ...

Красота и сила, вдъхваща живот,
искри от страст припламват в мен, когато те погледна,
спомням си как търсих твоето сърце наивно,
още в мислите ми впит е твоят сладък аромат, любов.
Мисля да го посветя на един човек, който го заслужава. Как ви се струва?

... във жегата голяма
като длани,
от вятъра,
рaзпръснато събрани,
листата на липите ...

И тази нощ е светла – пълнолуние,
под него в теб видях мистична нимфа.
И бляскаха звездите кат харпуни,
в отблясък на красивото... ти идваше.
Ти идваше, пристъпваща във хладното, ...

Агония… все гледаш да я избегнеш, но в краен случай тя те достига и разбираш, че си тичал напразно…
Бръшлян – оплита се около врата ти и бавно се пристяга. Дали ще те удуши зависи от теб…
Въздух… точно толкова необходим и ценен, а го осъзнаваш едва когато не можеш да дишаш…
Гъделичка те до припадък… ...

Не всеки ще го забележи.
Не всеки ще го заболи.
А то протяга със надежда
ръчичка – с пръстчета добри.
Познато е на обществото ...