Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389.5K резултата

* * *

Аз говоря с пространството,
плуват кристали-надежда -
има път от звезди осветен,
той до безкрая отвежда.
И шепти за безсмъртие с глас ...
914

Седмицата в три събития

Какво трябва да се случи още, за да се убедим, че обществото ни е на много погрешен път. Двата дни траур каква компенсация могат да бъдат за близките на тези шестнадесет българи, на които Спасовден донесе най-лошото, неочакваното сбогуване с живота. Дали в края на своя житейски път, или в началото о ...
1.3K 1

Сънено - бяла

Тръгвам си тихо с дъжда.
Мъгла се спуска след стъпките.
Сънено - бяла. Твоето "Да!"
"Остани?!" И изтръпване...
В този град съм отново. Отново ...
1.1K 21

* * *

Болката е перманентно състояние
в душите на измъчените хора.
Всяко действие е изтезание,
всяка мисъл носи им умора.
Рутината ги убива бавно. ...
682 1

Сърце ранимо

Сега стоя, живота си пресмятам,
млад съм, но уви, аз грешките отмятам.
Виждам как сега стоят нещата
и усещам колко аз ранил съм си душата.
Първата ми обич си замина, ...
765 2

Тъгата...

Тя е плътна...
Толкова плътна,
колкото може да бъде
без гласа ти и теб...
Тя е тиха... ...
1.3K 4

Блясък

Блясък
Изгубихме очи сред пусти буренаци...
приличен вой, блестящи алчни зъби.
Мирише на храна дори и любовта -
безлунна и безлика. Тя ще съди! ...
1.1K 31

Дори и някога мен да ме няма

Имах най-горещото сърце,
оставих го завинаги при теб
да си безкрайно щастлива.
Имах най-добрата душа,
дарих ти я цялата без остатък ...
1.1K 19

На Жоро

В очите ми блестят кристали сякаш
по бузите се стичат две сълзи.
За кратко стана моят навик,
несравним с цигарата дори.
Живота ми изпълни с много радост, ...
1.1K 1

Калинката на Милчо КИ

Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.
Калинка е. Ей момче намерило себе си, ...
1.2K 2

Момичето в парка

На бяла пейка в парка
седи момиче в тъмно облекло.
Сама, сред зелена пролет и
с крачета боси в свежата трева...
Очите и са вперени високо в синевата ...
1.2K

День победы

Земята да се завърти обратно,
не може фактите да заличи –
написани са те съвсем понятно,
в тях истината вечно ще звучи.
Девети май е светъл День победы, ...
3.4K 27

шарен

Шарен е светът, шарен бе моят ход по своя път.
По цветния път на дъгата живот срещах
хора различни, както колелото неуморно се върти,
така в живота ми всеки от себе си остави следи.
И спирах се, лутах се, тук и там, ...
1.1K

Мълчание

Наказваш ме с мълчание. Добре.
Ще се събудя грешница тогава.
Превила гръб във облачния ден,
навярно тази участ заслужавам.
Ще ме изгаряш с огнени слова ...
1.2K 16

Сребърни мисли

Сребърни мисли
Не успях да извикам насреща ти.
Премълчавах болялата нежност.
Толкова сребърна е надеждата
в тиха и пълнолунна болезненост. ...
1.8K 22

Любов - лъжа

Казват, че човек веднъж обича,
вечна някак чувствала се любовта.
Ала загубиш ли съзнание и вяра,
губиш и контрола над реалността.
Любов и младост дива - ...
1.2K

Какво ми трябваше?...

Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...
2.1K 40

Все пак и ний сме хора!

Мрак, тъга - остатъци в нощта,
така се чувствам в тоз час на вечерта.
Да имах сили, всичко бих променила,
да премахна тази рутина гнила.
Душата ми плаче и иска покой, ...
946 1

Като насън

Това съм търсела през цялото време,
тази магическа песен.
Май че съм чакала само за тебе,
на устните ти вкусът е чудесен.
Пръстите ти нежно докосват косите ми, ...
956 1

Фрагментарно

огледалото е…
като брод
към страховете…
и към времето
преплело се в косите ...
1K 8

Няма как да ме върнат отново във ада

Завърнах се от мъртвите души,
отмъщение за спомен взела!
А дявола червена рокля ми уши
и одеало от мъст за постеля...
Натрошени мечти във торба, ...
991 4

За теб...

Поредният тъжен поглед, в стената закован.
Поредният ден, със сълзи облян.
Поредната вечер в самота.
Поредната болезнена тишина.
Поредният страшен ден. ...
1.1K 1

Приятелка ли...

Приятелка ли...
Приятелка ме наричаш
и лъжеш, че ме обичаш.
Равна нямаш на лъжата,
защото си сестра на Сатаната! ...
1.2K 1

Част от повест

I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...
1.2K 3

Изкупление

Изкупление
... да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят - Второзаконие 5:9
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление ...
2K 25

Никаква някога...

Разсъбличаш ги.
Дрехите.
Мислите.
Моите.
Между редовете четеш ли прилежно!? ...
1K 3

Ще бъда с теб

Ще бъда с теб,
дори когато не искрят звездите,
когато срути се небето
и луната от любов заплаче.
Ще бъда с теб, ...
947 1

По-силно

Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.
Погребаха го с почест и букети, ...
819 5

Греховни мисли

Спри да гледаш с този поглед,
полудявам, всичко е извън контрол,
не спирам да си те представям -
вир вода и чисто гол.
Не го наричай изневяра, ...
1.6K 1

Вяра

Да вярвам ли? Вратата се затвори.
По нечии бузи пак блестят сълзи.
По нечии бивши светли небосводи
ги няма половината звезди.
Нощта е някъде зловеща и коварна, ...
804 1

Казват, че щастливият не пише

Казват, че щастливият не пише.
При мене не беше точно така,
пишех от щастие, мъка, за всичко,
което се раждаше в мойта глава.
Днеска за филми и за приятели, ...
1.2K 3

Перспектива

... ако се слея
със земята и небето
едновременно
ще стана хоризонт
дори за себе си ...
988 23

Съдба

Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...
1.3K 3