Денят ми е шарен –
хвърчило пъстро…
Сълзите дъждовни
лесно забърсва.
Той сякаш не знае - ...

Слънчева зора
Горе в планината, със своята омайност, красота...
Високо в небесата, над полята и гората грее тя,
Като отражение в очите детски - слънчева и приказна зора!
Рее се сред висините, огрява всяка жива твар и птица, ...

На спомените в приказката бяла
реша ли да се втурна,
на прага ме посреща баба
с усмивка блага и в ръката с хурка.
Истории преде с ефирна прежда – ...

Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...

Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея! ...

Странджа
Дали такава съм си те представял --
със тихи и печални долини;
в далечина селца, навяващи забрава
в море от разлюляни планини. ...

Обвиниха минижупите,
джинсите, дънките,
на Правосъдието за издънките.
И в името на честта
на съдийската тога,- ...

И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в ...

Стрък комунига и цвят от татул,
плод от напръстник и кървав божур,
пулсът забързан на юнската нощ
сила дарява със шеметна мощ.
Танцът на лятото в час откровен ...

Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...

Вървя по дългия път и хиляди хоризонти в мен се разминават. Вървя без сюжет. Без граници. И съхранявам в дланите историята. Вървя без да знам накъде. Без път. Без посока. Вървя, просто защото мога да го правя добре. Вървя, за да знам, че мога.
Вървя до теб...
Разхождам се из пукнатините. Извивките н ...

МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200. ...

Аз идвам с белите флотилии от дни,
нюанс далечен от несбъднато прераждане.
Прераждане след онзи миг безтрепетно ленив
в неземното прелял душата на прокажения.
И потопен сред моравочервени снегове, ...

Хубав спомен топли мен,
скръб изчезва от душата,
аз съм бодър и засмен,
сияе слънце в синевата!
Прави добро в живота свой, ...

"Напича. Всяка стъпка е гореща,
записана по пясъчните длани.
Жената днес усмихната отсреща
не е ли от съдбата начертана?
Достигна я. Как грее като слънце ...

Защо пък не и аз да се изпъча
със образ лъснат с свинска мас?
За жените съм магнит, кат за козите, пърчът,
дори привличам и по некуй... папуаз...
Е, техните мераци (не)лирични ...

Глава 6
Митра беше настанена в стаята на Янко, тя продължаваше да спи непробудно, цялата нощ. Двамата братя Вокил бдяха над нея на смени цяла нощ като майки орлици.
Йовко и Мартоломей бяха заели стаята на Койчо и до сутринта не си показаха носовете. Денят и за тях беше тежък. И те се възползваха от ...

Повява в лицата ни изписан студа,
вървим и не виждаме. Празни души.
Земята върти се, а спрял е света...
Навътре се гледаме, все нас ни боли.
Бездомни живеем в свои палати. ...

Марко Менгони - Два живота
(Autori: Davide Petrella, Davide Simonetta & Marco Mengoni)
(Автори: Давиде Петрела, Давиде Симонета & Марко Менгони)
(Sanremo 2023, Eurovision 2023)
(Санремо 2023, Евровизия 2023) ...

Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост - ...

По тротоара вчера кротко движа
и сладоледа си безгрижно ближа.
Зазяпам се пред някоя витрина,
поспра за малко, после си отмина.
Какво ме сполетя ще ви разкажа. ...

ти си бижу
цъфнал божур
пламък горещ
в твоята пещ
аз изгорях ...

Сію тобі в очі,
Сію проти ночі.
Буде тобі, враже,
Так, як Відьма скаже!
Скільки в святу землю ...

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...

Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На ко ...

Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...

XXV VI 3:40 ч.
Отново чувствам се самотен
И думите изписвам, леко потен
Не че има нещо точно
Просто топло е през Юни. ...

Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...

Загива в теб
от А.А.Павлов
Заспивам но все още макар мъгливо...
в умът ми ветрове се борят.
Дали на болката ръка да дам, ...

Веднъж се бяхме сбрали
на една поляна – работници
във Чехия.
И пекохме си нещо
на жарава. ...

Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...

Господи, колко е гиздав светът!
Господи, колко красив е!
Колко омая крие денят!
Колко потайна нощта е!
Колко изящност и чудеса! ...

Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента, ...

Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...

ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...

Душата ми като стара рана
кърви, боли и не отминава
от стари огорчения и лъжи
заседнала в безвремието.
Остарявам, побелявам, но ...

ПОСЛЕДНО ОТБРОЯВАНЕ
И без място за старите кучета
или пък за коне уморени,
много мина, а малко се случи.
И пред нас няма път или време. ...