ПЕСНИ НА ПЕСНИТЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
За Латинка-Златна (А. Сапунджиева),
съставител на антологията „ГЛАСОВЕ ОТ БАЛКАНИТЕ“, с
голямо уважение към нейното дело и значението на труда ú. ...

Напътствие
Човек да си прокарва пътища и пътеки сам може.
Само смелост-дързост нужна е тук.
Мисълта и очите са за делото това учителите най-добри !
Нощта, денят, разходката. ...

Самотна нощ,небето плаче-светкавици
раздират наранено сърце...
и влака чъваш как в ноща тиктака
като часовник отчитащ вечноста.
Хлад полека завладява,тяло... ...

I did not imagine spring like that
And I'm not ready for summer yet.
Summer...
The season everyone loves
But my heart's still sleeping in winter ...

Дори и след години ще си същата -
дете, което през сълзи се смее!
И в спомените пак ще те прегръщам,
и приказката пак ще оживее!
А други ще са случките, годините... ...

ИСТОРИЯТА ВСИЧКО ЩЕ ПРОСТИ
... Историята всичко ще прости,
дори не ще опита да излъже
какво съм сторил аз, какво не ти,
и кой с какво на този свят е длъжен, ...

Ще се обичаме ли или да?
Защото на любов ми замириса.
Повиках те в мълчаната вода,
която отразява всяка мисъл.
Че ме обичаш си личи от раз, ...

Сладък нектар възроди сетивата
дошъл от градината в сутрешен час.
Слънчев лъч разплиска позлата
разбудил птиците с шеметен валс.
С жълта наметка накичи се дряна. ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Трета част
Мацоран Бей вървеше след двете момичета и ги изучаваше с все по-голям интерес. Той забави крачката си, за да не ги изпревари и вървеше бавно, бавно също като останалите разхождащи се. Забеляза, че по-високото момиче, по-добре облеченото, върве ...

Не ми се гонят ветрове
отдавна спрях посоките да следвам.
Дори и да живеех векове
без слънце съм. Не грейвам.
Не вярвам. Къде е радостта ...

(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха ...

Шепти нощта през рамото ми нежно
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано ...

След тариката Андрешко и хитроумният Бай Ганю Балкански, нахитряха и българските пенсичи. Още като родители те учеха децата си: Учи се чадо, учи, та да напуснеш Българията и хаир да видиш в чужбината. И децата им масово ги послушаха. И се случи така, че когато децата им пораснаха и фанаха пътя - кой ...

АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...

Политически онанизъм –борба с корупцията…
хххх
Спомен от училище – бяхме различни. Един пише, друг рисува, трети майстори, четвърти строи…
И после – всеки с таланта си и по избрания път.
Само тия, дето нищо не ги интересува и нищо не умеят, станаха чиновници… ...

Ходене на работа не може ли да е насън?
Оцеляване за чужда сметка не е свобода!

ИСКАМ
Искам да мога,
когато пожелая,
да изпирам душата си -
да не чакам до края ... ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 3
В понеделник сутрин бях вече в цветарския магазин. Нали уж съм галантен, галантен какво,сваляч ли, нее колега разбира се. От уважение ще взема цветя.
Ах, какво разнообразие,само карамфили червени, бели, шарени, голям избор няма що. Рано е още за рози, гла ...

- Защо жените убиват? >
- Защо змиите хапят?
= риторичен въпрос
- Защо се тунинговат жените! > - Кой не обича да се чука с боядисани яйца!
= риторичен въпрос ...

Седнал съм до коня,
тежки сълзи роня.
Вече стар е той...
Свири май ,,отбой".
Хич не се изправя... ...

Когато мълча,
то е, защото не искам да викам!
Когато викам,
то е, защото не искам да мълча.
Когато говоря, ...

огън в погледа гори
нека двама до зори
говорим
много ще ме заболи
тръгваш надалеч нали ...

Палава ми е Сънливка
щом не спинка, щом не спинка.
Цяла грее от усмивка
и е истинска картинка.
И ми дава куп задачки - ...

Не ме търси в смирената луна.
Не ме търси в звезда на небосклона.
Не ме търси в несбъдната мечта.
Търси ме в полета на чайка волна.
Не ме търси сред шумна суета. ...

Няма да си кривя душата,
да си мълча не мога вече -
използва се често лъжата
от който във власт се облече!
Навсякъде подобно нещо става, ...

Ще извадя
всички стрели от душата си.
Ще извадя
всички ками от гърба си.
Ще извадя ...

Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...

Как успявам нощем да заспя,
Когато знам че нараних те,
И мога ли времето назад да върна,
И отново да те прегърна,
И дали раните си закрепихме, ...

"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...

Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни коп ...

Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...

човек
в любов
се възпитава и
чрез нея и успява

ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...