Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност, ...

Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни, ...

ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...

всеки инч от теб
нежно изследвам
жаждата расте
а аз я следвам
скоро ще се слеем - ...

Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда. ...

- Дойдохме ли? Как сладичко съм спала!
Навън напира Рики да излезе.
Пред нас блести морето засияло,
а слънцето с езиче ми се плези!
Излизай, джафчо! Топло ли ти стана, ...

Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава въ ...

Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел, ...

Под честотата на мига
все търся чистотата.
Щом мигна – е сега.
Повярвах без остатък!
Кокичета в снега ...

Звуци и песен
Звуците в света говорят, и тишината звук е също.
Песента магия е - мост е тя и територия, на звуците събрание.
На мисли-чувства и момент тържествен-тежък-лек прекрасен израз.
Леко тя се ражда - и е пътека тясна на труд душевен и духовен. ...

Как най-сетне да заработи
Правосъдието, за Бога?-
щом и под съдийската тога
суфлират му мафиоти.

Музика и аранжимент - Кристиян Налбантов
Микс, мастеринг и запис : Кристиян Налбантов„
AD - LIPS - Кристиян Налбантов
Текст : Надя Уорендър
Вокално изпълнение: Надя Уорендър ...

ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава осма
С настъпването на есента, дните бяха станали много къси и и температурите спаднаха чувствително. Явно канадската зима вече чукаше на вратите. Вярно, имаше “индиянското” лято, но не винаги то си оправдаваше името. Така беше и тази година. Есента се оказа съвсем кратка и з ...

ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ!
Химн на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, с. Горно Дряново
Основата тук се полага
на твоя разумен живот.
Прекрачваш несигурно прага ...

Всяка звезда, чудна, омайна
и Вселена една, огромна, безкрайна
всяка прашинка, малка, една
носи свое значение, чак до вечността.
Безброй планети, дребни ...

Трябва рано да станеш-
да е дълъг денят.
Има толкова време
до Нищото.
Има толкова тайни, ...

Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...

Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична ...

И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана ...

Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...

Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, к ...

"Айнщайн, по способности те надминах аз,
гений съм, ще свалям своето правителство!
Едва ППДБ се добрахме до толкова власт,
какво правя, имам нужда от попечителство!"

ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...

Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...

Под натовски ярем,
щем - не щем,
усилено работи заводът ни "Терем".

Безгрижно си расте по люлки и алеи,
изглежда отстрани глупаченце наивно.
Животът му е книга преливаща с идеи,
извиква умиление детенцето невинно.
Какво би станало, ако решим да се смалим ...

Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...

Сълзите като тих вечерен бриз
рони днес душата наранена.
Мъка тежка е а не каприз,
знак от същността строшена.
Спусна се житейската тъга, ...

Черен денят е, но ярка нощта,
стиска жестоко въжето вратá.
С мрака се сливам и вдъхвам едва
скрита, обвита в горчива тъга.
Синя луна ме посреща с въпрос ...

Оставях я да работи през деня на спокойствие, тя сравняваше данни, пишеше или преглеждаше фотоси и клипове от пътешествието ни.
- Знаеш ли, случката с белите акул съм я изтрила и никъде не ги споменавам. Знае ли се, ще попаднат на някои '' екозащитници'' и може да имаме неприятности.
Кимнах с глава ...

роман в стихове
Зарадва се, че беше понеделник,
очите си отворил бе с надежда
и скочи от леглото безпроблемно
със мисълта, че този ден отвежда ...

Слънчо чуден дъжда прогони
така спокойно силничко блести,
всички в градината сме доволни
и ще играем на игрите модни.
Вижте ми шареното пони ...