Хора милички, искам да зная,
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...

Ако ти си моята съдба,
какво съм аз за тебе?
Открадната преди сълза
се връща в приказното време.
Рояци малки от оси, ...

А доброто знаех - съществуваше,
сега с какви очи себе си ще мога да погледна.
Щом сърцето за любов бленуваше,
а пак превърна се в жертвата поредна.
Тръгвам си и няма да ти казвам колко ме боли ...

Ще те нарека със име,
ще те видя в огледалото пред мен.
Ще те чувам да говориш,
ще те чувствам всеки ден.
Ала къде ли си не знам, ...

Капка по капка
изтичат сълзите.
Капка по капка -
болят ги очите.
Капка по капка ...

Два свята 4
Спокойният живот е залиняване,
когато стане самоцел
и придобивко-пристрастяване,
ако гониш го без Цел! ...

Да полетя ли? Пак се питам.
Дали ще издържат крилата.
Или ще трябва пак да тичам.
Да избегна болката позната.
Дилема сложна и опасна ...

Не ме помни такава,
в очите със сълзи.
Нека е забрава...
Нека помълчим...
Аз утре ще се върна ...

Това ли е любовта?
Да обичаш и всичко да свърши ей така..
Това ли е болката от нея?
Да не мога аз без тебе да живея...
Боли ме вътре в мен сърцето... ...

Из ума на кървящия поет
Душата ми почернява всеки ден,
превръща се в лабиринт на миналото,
какво се случва тези дни с мен?
Завръщам се към дивото... ...

Не съм те търсила,
а само те намерих.
Не съм очаквала,
а всъщност... те открих.
Щастлива съм, ...

Утрото и мракът се опиха,
с лудо биле прекалиха -
песни, танци, стиховЕ
бяха тяхното мезе.
Мракът тръгна да си ходи ...

Защо ме изостави?
Кажи!
Защо ме изостави?
Защо разпали огън в мен?
Защо оставяш ме ...

Удобно скривалище
си имаш -
лешникова черупка.
/понякога даже
ти е широка.../ ...

Късна нежност и огън суров
се опитват във мен да заплачат.
Изранени епохи любов
между теб и съмнението крачат.
Недокосвани с трепет ръце, ...

През далечната 1762 година ,,един монах тъмен, непознат и бледен// пред лампа жумеща пишеше наведен" в своята килия на полуостров Атон ръкопис, който ще удостовери пред света, че ,,от днеска нататък българският род// история има и става народ!", както ще твърдят по-късно не само изследователите на б ...

„Как се спи при пленникотворив отшелник...”
Медуза-Отшелник
Крепи Пещерата
Отшелник–Свещеник
Заровил е Брата ...

Обичам те много
Обичам по детски
Обичам те като малко момиче
И даже жена
Обичам аз да се давя в очите ти ...

Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...

Понякога небето ме премазва
и слънцето безмилостно гори.
Някога земята ни предпазва
от страшната ни участ да скърбим.
Понякога луната ни показва ...