Така си ме искал,
от болка по-истинска.
И си ме имал
до крясък различна.
До шепот смълчана ...

Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...

Спомени
Спомени, спомени, спомени -
нахлуват в наш' те души.
Кръжат като птици наесен,
понесли МЛАДЕЖКИ МЕЧТИ. ...

Защо ме гледаш с този поглед изумен?
А,
да,
забравих,
че досега ...

>>> прах
>>> промъква се
>>> през тъничките процепи
>>> на времето
>>> покрива плътно ...

Без теб така е пусто,душата ми крещи от самота!Разхождам се в тълпа от хора,а съм самотна,не виждам и не чувам нищо,без теб съм птица с подрязани крила,без теб самотно цвете съм,без слънце, въздух и вода!Не искам никога да те загубя,без теб душата ще увехне,сърцето ще изтлее в самота!

ЗВЕЗДОПАД
Аз чувствах как телата ни олекват,
дъхът ни ставаше стаен.
Сърцата почват в такт да бият,
а ти се гушеше в мен. ...

Ако понякога съм слаба
и търся огън да се стопля...
Ако душата тихо страда
и не отронва плахо вопъл...
Ако искрицата запалва ...

ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят. ...

Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...

р е в н о с т
Ревността е родена
в омраза и обич.
Ревността сърцето ни
дебне злорадо. ...

Нямам време за болки
и за хули по другите.
Нямам време за клюките даже.
Стига толкова смисъл,
граден върху пясък, ...

Отражения 41
Че си покорил една жена може да си сигурен едва, когато ти се отдаде за втори път.
Георги Гълъбов

Едно легло покрито с рози,
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.
Когато две аса отново легнат, ...

На yossifova (ВЕСЕЛА ЙОСИФОВА)! Искам да ти благодаря за всичко, макар този стих да не е достатъчен! Целувки и прегръдки! Това е разговорът, който Веси ще проведе със Смъртта.
ВЕЧНАТА
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
- Такива като мене не умират,
те са вечни и живеят ...

Той разхожда белия слон на думите
и поиска ли - го разсипва на сняг.
Той си отглежда селца - пълнолуния
по дюлите и лозята.
Той нежно насочва пасажите ...

Обидно жалка му изглежда,
когато тръгва да наказва!
Изписва му такива вежди,
че не е за разказване!
Партньор по трудна съвместимост, ...

Всяка среща е раздяла,
броени мигове летят.
Сърца за обич затуптели,
могат ли времето да спрат.
Всяка среща е раздяла, ...

Искаш ме.
Търсиш.
Убиваш ме.
Чакам те, моля те, плача....
Играеш, излизаш, оставяш ме... сама без теб в тъмното, в мрака.. ...

* * *Нощта отлетя...
Звезден шепот угасна -
в роса се стопи...

В минало време
Ти беше с мен,
когато ги очаквах -
несъществуващите мисли -
с недоверие. ...

ПИСЪК НА ДУША
На зографа Емануил
Душата ми в иконите остана,
зазидана във твоя храм, зографе.
Как ще живея отсега нататък... ...

Всеки ден от живота ми става така -
събуждам се рано и ставам, закусвам,
обядвам, вечерям и лягам да спя.
И ям аз, и пия, и мезя за тия, с които върви,
а през другите дни си лежа на леглото ...

Жарава ли? – По гвоздеи танцувам
и болката е моята икона.
Забрава ли? – Но в бурни нощи чувам
забравата да тропа по балкона.
Прокуда ли? – Та тя е в мен – самата; ...

Виждал съм те да убиваш много мечти.
Чувал съм те как изричаш лъжи.
Крещя в твойте очи: Eла ме нарани!
Моля те, приеми моята молба.
Изтръгни от мен таз душа. ...

Камъните,
които хвърляш по моя гръб,
вая.
И меки, и гладки, и топли
стават украшение ...

Не, не искам сега
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води, ...

Не беше сън; минаваха мъгли
и залези - безбрежно тихи.
Не беше стон, а раната боли.
И смях, и празник - всичко стихва.
Икар без полет; полет без следа - ...

Тишината казва много,
когато е сама и тъмна.
Тя е откровена строго,
съди,
болестно е будна. ...

Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса! ...

Душата ме боли от тишина.
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера ...