Пътека съм била, предначертана
единствен ти докрай да извървиш...
Върви...до края малко ти остана
и в дом уютен ще ме сътвориш.
Признавам... ...

Когато звездите
през снежинките примигваха,
ти идваше на пръсти
от съня да ме откраднеш.
Дали усещаше как сред зима ...

Притихва небето...
Заспива в своя красив
тъмносин сън...
А там горе тупка,
примигва звезда. ...

Разказах му,
разказах му на вятъра
за нас.
А той ме посъветва
да не спирам. ...

Н а Ормана
Тръгваме рано сутринта,
на неделна разходка в Ормана.
Слънце, въздух и росна трева
и ние с тебе двамата. ...

И колко истини ще трябва да преглътна,
докато истинската се роди,
че твоята изглежда доста мътна
и е облечена във куп лъжи...
Нима си мислиш, че ще тръгна да те гоня? ...

Разкъса ми душата,
сякаш ти бе излишна тя....
Отвори в сърцето ми рана-
по голяма от кратер,
а сега се молиш да съм щастлива с теб? ...

Събрах жарава от звездите,
каймак отсипах от Млечния път,
зрънца кафе дари бялата птица -
тъй направих за теб капучино,
непито от никого на света. ...

Слънчево момиче,
не ги насълзявай...
тези звездици,
да, точно тях...
над нослето ти сладко, ...

Без теб не мога нито миг...
Печален, писъкът на чайките потъва
със щурма на вълни от спомени.
И само вятър тихо, тихо стене.
Без теб не мога нито миг... ...

Ц Ъ Ф Т Е Ж Н О
Процъфтя финансовата криза.
Стресна тя дори Барак Обама.
Аз облякох новата си риза
и се заредих с мерак за двама. ...

И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...

Очите не си е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...

- Таня, знаеш ли, аз ви видях с Павел. Съветвам те, бъди умна!
Сърцето на девойката се сви. Някой бе влязъл в нейният така сигурен и спокоен свят. Онзи свят, който пазеше чист и неопетнен. Откакто се влюби Таня стана все по-стеснителна, все по-свенлива. И колко много й се искаше никой да да не узнав ...

приливни вълни
движат многоцветните залези
и релефни пълнолуния
в отражения на съня
така им отива... ...

Те не гледат света отстрани.
Те не сочат с пръст. Не ти го
навират.
Знаят всеки изгрев и залез,
всеки отговор, всеки въпрос... ...

Зная, далече съм
от тебе, принцесо.
В ръкава звезди,
съжалявам, не нося.
Роса в стихове. ...

Нямaм сили да си отида,
но налага се да го направя.
Обичам те, а това не бива!
На такива чувства как да сложа края?!
Сдържам в очите сълзи горещи, ...

Отиде си… Изгуби се в болката. Умря. Много дълго време се мъчеше - болестите, казват, че са тежки и че ракът не прощавал. Ти загуби всичко… Загуби гласа си, с който ми каза първото “здравей” и ми посвети прекрасната песен, точно в онази пицария. Не можех да откъсна очи от теб - човекът, чиято песен ...

Жълт, плах минзухар
бавно чашка отвори.
Целуна го дъжд.
Дъжд се сипе.
Пробужда се земята ...

Езерото, царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити, и набрани розите,
нищо общо с кухненската проза.
Вълците мълчат, за днеска сити, ...

Някой почука, но сърцето - залостено.
Настоя да отключи - ключът е ръждив.
Изруга несръчността си
и тръгна да търси
друга - ...

Тъмни тайни като хиляди стрели
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене ...

Понякога да бъдеш себе си е трудно,
по лесен път избираш да вървиш.
Мечтите си погазваш и потъпкваш,
под маската стаяваш същността си -
с криле пречупени не можеш да летиш. ...

- Но ако той си има други планове за довечера? - възрази Сянка.
- Абе, какви други планове може да има на рождения си ден?! - махна с ръка Дърт Пън - Освен да купонясва.
- От къде да знам, може да иска да се отдаде на размисъл и равносметка например - предположи първият.
- Сянка, млъкни! - отсече Ши ...

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самия. Но не мислете, че аз съм един човек, който така оприличава своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста ...

За тебе аз мога
За тебе аз мога,
в слънце да се превърна
и до тебе плътно да вървя,
като огрявам пътя ти ...

Истински щастлив
Всяка сутрин изпреварвам
зората млада и детето й ден,
Макар че на порции спал съм
на болката огнена в плен! ...

ПРЕДПРОЛЕТНО
Изгаряме в мартенската вечер,
полепнали от мокър сняг.
Леда край нас топящ се глетчер,
приюти ни стихналия бряг. ...

Днес стаята ми сякаш пуста е.
Затегнала стените си до... синьо.
Различно празна, а е пълна с хаос...
И въздухът почти ме задушава.
Протегнах се. Опитвам се да стигна ...

26.
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб ...

Паркът на съседната улица. С безбройните блестящи светлини. С вечния шум на детски смехове и опиянението на първата любов. Всеки един град, всяка една градинка, всяка една улица, има определен аромат, който винаги звучи в унисон с чувствата, които предизвиква. Ароматът на моя парк беше... изгарящ. В ...

Иска ми се поне
веднъж да ме обичаш.
Нежността насила
е ужасна болка.
Не те упреквам, ...

Аз някога била ли съм обичана,
от твойта обич толкова горчи,
във диплите на времето са сричани
несбъднатите спомени - мечти.
Аз някога била ли съм обричана ...

Едно момче се настани до мен,
в един прекрасен зимен ден.
Познавах ме се бегло, ей така,
а влюбих се някак на шега.
Сърцето му друга бе заела, ...

СЪРЦЕ В РЕМОНТ
Тя си тръгна. Стопанката вече я няма...
И какво да направя със този живот:
да си купя море и герданче за мама,
да поканя на гости големия род... ...

Малка песъчинка литнала съм над земята
и възторжено, и безутешно
пак от времето откъртила съм плочка,
скърпила мечтите свои, разноцветни
и изречени, и премълчавани. ...