С очите малко уморени,
от времето с клепачи натежели,
сърцето пак е устремено
към младост и към безпредели.
Макар годините отминали, ...

Обръщаш глава
и си мислиш къде ти е ума.
Себе си нараняваш,
другите награждаваш.
Награда, и то каква, ...

Златният клен
прозореца е изпълнил.
Глас и слух нямам.
Май са излишни...
В стих пращам треви, ...

Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло питие замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне. Явно, току-що бе дошъл и беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като той и направил силно впечатление, тя ...

Във вярност аз ти се вричах,
в очите ми винаги имаше сълзи,
когато чувах гласa ти, но ти
не беше до мен.
Със сълзи, знам, не ще те върна, ...

Обвиняват ме...
... говоря много,
понякога
сама на себе се
съчувствам, ...

Върни се в себе си -
ми каза.
И ме докосна...
А там,където бях
НЕаз, ...

Съдбата не ме попита дали съм готова,
а прати те смело да крачиш към мен,
но аз ще взимам по малко от теб, ти си отрова
с теб се чувствам жива всеки нов ден.
Като в приказка случи се всичко, ...

Защо изчезва тъй бързо
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...

Актьор
Обърна се и си отиде,
все едно, че тръгваш на пазар,
убеден, че никого не си обидил,
сигурен, че си мъжкар. ...

Стоеше и ме гледаше безизразно. С поглед, лишен от чувства и от мисли. Пияна като животно. А аз я галех по главата и й казвах, че всичко ще се оправи. И тя ми вярваше. Вярваше, защото аз винаги бях до нея. И въпреки всичко, не я предадох. Прибирах я след всеки скандал, след всяко пиянство, след всяк ...

Една сълза отронена, мълчи...
Една сълза след вятъра се спусна.
Една сълза по стръмното се търколи.
Една сълза да търси тебе, тръгна...
Една сълза студена се провира. ...

Кой си ти?
Кой си ти, та тревожиш мислите ми денонощно?
Приятел ли си, или си враг?
Дали обичаш ме, или ще си тръгнеш скоро,
щом осъзнаеш любовта си, защото те е страх? ...

Пристан
На Д.
На отсрещния бряг
се разливат
твоите чувства ...

Миличък,
виждам как луната чертае ти профила,
миглите трепкат в лицето ми...!
Огнена топка съм
(Прости ми!) ...

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.
Вашия образ ще носят ...

Аз съм хубава, а ти - романтичен.
Разпиляна съм, а ти - така прибран.
Мълчалива съм, ти вечно сричаш.
Когато заваля, си носиш дъждобран.
Припряна съм, ти никога не бързаш. ...

Птици волни с тебе бяхме,
сбъднато небе деляхме,
над чупливи истини се смяхме,
клетките без страх рушахме,
на песенни криле летяхме, ...

Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
Очите ми я търсеха във нищото
и тупаше сърцето ми на тласъци,
от гледката пред мен която виждах:
Сандък от злато с черепи налазен, ...

Мъките са парцаливи дрешки
Не заключвай болката във плен -
мъките са парцаливи дрешки!
Понесъл неразцъфнал цвят зелен,
на пръсти стъпва утрешният ден... ...

Вечният град
Търсих го по пътища и пътеки,
по булеварди и магистрали,
бос и на скъсани подметки,
на мотор и на Ферари. ...

Винаги просто си стоя тук
и гледам през прозореца.
Самичка съм, не ми трябва друг,
аз просто гледам как минават хората.
И знам, че няма да спра никой, ...

За да ми уловиш смисъла...
Меридианите са само хамак (на мислите)...
Екватора е рапида в сърцевината на Земята...
Полюшвам се (не съм пеперуда),
просто съм забита, за да ме уловиш, ...

Обичаш ли някого -
ти си безумец,
пред нищо и никой
дори не се спираш,
тогава прескачаш високи стени, ...

На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах ...

Недостоен съдник е съдбата -
тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила. ...

Грозна веселба
Животът изтича – шепа пясък в ръката.
И все тъй надолу тече си реката.
Вятър студен пак клоните бруси.
Умните – грозни, а тъпите – руси. ...

Когато думите не стигат,
за да нарисуват себе си,
а ползват все клишета.
Когато спомените се изтриват,
особено красивите в нерадостните ...

Мечти
В мен - мълчанието скрито,
мечтите ми се борят с лудостта.
И търся някого да питам
дали е лудост таз мечта. ...

като пясък през пръсти...
се стича безвремие
сгушило спомени
в малки черупки
вълните докосват ги ...

Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.
Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
...