Аз зная, че е луд по мен,
не би живял и ден без любовния рефрен.
Аз зная, че е луд по моите очи,
в които търси любовта и нощ, и ден.
Аз зная, че е луд по моите ръце, ...

Ти не ме обичаш вече, всичко било
свършило, нали така?
Мислите ти - някъде далече
гибелно обричат моята душа.
"Всичко свърши - но ти недей да ...

На птиците е моя песента,
и горската прохлада - моя,
на планината звуците в нощта
и тишината, и покоя...
Орлите волни в синьото небе ...

Аз съм... ТЯ
Аз съм новороденото,
което е във душата.
Дето носи ти бремето –
бремето върху съдбата. ...

Отнесе се поетът с сила нова
към странни дебри, с парещи основи.
Попита за страната на покоя,
където бъдното не знае дните нови.
Поетът запиля се и попадна ...

- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...

Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи. ...

Чакала принцесата да я дари
принцът със целувка страстна,
той дошъл и в миг се изпарил,
не му харесала, не била мацка.
Не притежавала дори и сексапил, ...

Специално дуетно изпълнение на Темида и Кат (). Нелюбовно, без романтика ;) ... Империята отвръща на удара :)
Оставям думите за мъдрите поети,
реката черна прекосявам в нощта,
слушам само тъжните нежни сонети,
умирам... Мъртва съм за света... ...

В един свещен за мен декемврийски ден
се роди принцът на моите мечти.
Искам да му честитя
празника сега
и любовта си да му подаря заедно с това. ...

„Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови"
Жан-Жак Русо
Според френския философ Жан-Жак Русо човекът не е толкова рационален, а преди всичко е природно, сетивно, емоционално и чак тогава разумно същество. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили знанията и уменията на човек ...

Онемяла съм и аз, като думите,
милион изговорени слова,
изтрита съм и аз като другите,
паднали без бой лица...
Била съм обичана и аз, ...

Не нося името ти и на тебе не приличам,
аз нямам твоите шоколадови очи,
различни с теб сме, но аз те обичам...
Мъртва си... от много, много дни!
Нямам твоя дух, гласа ти нямам. ...

>>>>> ♥
>>>>>
>>>>> Обличам красотата
>>>>> на топлия залез,
>>>>> минавам по пътека, ...

Хайку
Пътят е напред!
През рамо поглеждаш ти
тайничко назад!

> Ако бях различната друга,
>
> със себе си по-лесно щях да живея.
> Ако бях различната друга,
> ...

1. Черни ръкавички
децата сложиха си на ръчички,
в снежеца заиграха
и заедно се смяха.
2. Навсякъде вали, ...

КАКВО ЛИ ГУБЯ ?
При мене зимата пристига -
с коси на сребърна лисица.
И снежен смях на дечурлига
и крясък на самотна птица. ...

След всичките сълзи изплакани,
след всички болки неизказани,
след всички рани незараснали
нима остана нещо живо там?
Вече нито болка, ...

Искам птичка
Клетка малка ми подариха
и птичка в нея сложиха,
аз я гледах във захлас
и по нея пощурях. ...

Днес слязла е Богиня на Земята,
в човешки образ превъплътена,
под фините и пръсти оживяват, изящни тюркоазени цветя
и пръскат капчици Любов!
От пръските им само Доброта възкръсва! ...

Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.
Безбрежните морета на смеха – ...

Трудно ми е... Не, не плача...
Просто нещо влезе ми в окото.
Нека съглася се с твоя начин,
имаш много доводи "защото".
Аз коя ли съм да те оборвам. ...

Цвете нежно синеоко,
пролет носиш след студа,
извор са очите ти дълбоки,
мъдрост носиш на света.
Предците ни в теб живеят, ...

В живота ни преплитат се и обич, и омраза.
Опитвам се от злобата сърцето си да пазя.
Когато ми е бяло - такова е, не крия,
отдавам се с желание на бялата магия.
Когато ми е тежко, и черно, и самотно, ...

ЗАЛИЧАВАНЕ
Времето
е впило нокти в моето гърло
и бавно, бавно,
душата ми изяжда равномерно, ...

Къде отиваш, клетнице,
с очи объркани, от тъгата насълзени,
с протегнати за помощ молещи ръце,
клети, омърсени?
Благословена, ала и проклета бе ...

Разтворих длани,
мисли
и емоции.
Четат ги всички.
Вече ме познават. ...

- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...

> Не се страхувам от смъртта.
> Тя, смъртта, ми е приятел.
> Дори не мога да заплача,
> когато ми отнеме някой...
> ...

Първият ни поглед
при първата любов
искри от светлина,
но и от очакване.
Първото докосване ...

Сред мрачните и снежни дни,
слънцето усещам аз.
И снегът във мислите топи се,
и дочувам любия си глас.
Мой любим е онзи глас, ...

Не казвай днес ти колко съжаляваш,
не си виновен, че наивна съм била.
Не искам вече да оставаш,
да ме боли от същата лъжа!
Не ме поглеждай, знам, че съм сгрешила, ...

Постой още миг със мен,
преди отново да се изгубим.
После потърси ме, вдъхновен
от мойта настойчивост.
Ефирни капчици ще ни изчистят от мислите странични. ...

- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...

Един живот, събран в чаша вино,
горчиво, отлежало в тишина,
отпивам с глътки твърде непосилни
за моята пострадала душа.
Замаян от толкова любови, ...

Тъй както роза, от есен сломена,
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...

Обещание за завинаги
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...

Ти ли си това момиче,
дето плачеше с морето
и морето, дето подари ти
най-солената сълза,
да не бъдеш ти сама. ...

Очи отварям в тъмнината,
ти спиш прегърната до мен,
не искам пак да губя топлината,
не искам да започва утрешният ден.
Отмествам бавно одеялото, ...