Във тъмните дебри на ред безобразен - те вият, заклинат, кълнат...
Съдбите човешки във свят безчовешки - те тровят се в ужас и смърт.
И броди ли, броди през куха епоха,
през лабиринт от омраза и злост:
тя броди - заблудата глуха - призвана да бъде хомот. ...

Тъгата е като солта -
животът с нея има вкус.
Бодлите крият доброта,
спокойствието - силен трус.
Във всяка радост дебне скръб, ...

Имаше едно момиче - нежно и красиво с огромната нужда да обича и да бъде обичано. Търсеше и все не намираше своя принц - така мечтан нежен и красив. Но намираше само груби лица, които излъчваха всичко друго, но не и любов. Всички желаеха плътта без да ги интересуват чувствата, без да се замислят, че ...

Обичам да гледам в душатата ти,
прозрачно чиста, бяла, волна...
Обичам да гледам устните ти,
не, когато говориш,
а тогава, когато се смееш... ...

Дядо Коледа любими,
вълшебни хапчета подари ни.
Такива, че щом глътнем едничко,
можем, знаем абсолютно всичко.
Математика, немски език, литература - ...

Зимно
* * * * * *
Зимна приказка. Последният сняг
Мълчанието вика. рани дъха и лани.
Бурите мълчат. Светулка огря. ...

Роди ме!...
Краища. На време. И пространство.
Среща - криптограмна неизвестност...
Измерение - пречупено и с рани,
душите - обиталищата местят!... ...

Отдавна не се бе случвало на мене.
На другите - да, но не и на мен.
Отдавна никой не беше се будил в очите ми.
Затворил в шепите моите сънища,
отдавна никой не ми беше рисувал дъги ...

Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...

Вървя, а след себе си не оставям следи!
Вървя, а пред мен е път от сълзи!
Лутам се в лабиринт от спомени...
за теб и мен, за дни незапомнени!
Чувствам се изгубена в този свят ...

Във твоя сън като звезда изгрях
с надежда тиха и неуловима…
Превзех мечтите ти без страх
със нежността на идващата зима.
В очите ти се претворих – ...

Аз не мога дори да те видя.
Като пъзел изследвам само части от теб.
Преди беше като отворена книга,
а сега вместо цветове има просто силует.
Аз не знам, дали да те търся. ...

Звяр
Свита кобра в сърцето,
в душата ураган,
разум проклина небето
и земния зверски капан. ...

В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост ...

Познато ли ти е онова чувство?...
Да знаеш, че нещо няма да е наред,
да искаш да плачеш, но да не знаеш защо,
да слушаш поредната тъжна песен,
която сякаш е безкрайна и описва изцяло живота ти... ...

Круела Девил, Круела Девил,
имала тя художничка една,
която със молива правела чудеса.
Страстта на Круела, познайте каква била -
да убива животни за своя изгода. ...

... Дъждът изгаря бавно
в пламъците на мистерия една.
Капките превръщат се
във въглените на страстта,
ледът под тях пропуква се, ...

Ода за петела
Редактора ми каза, -Махни “петела”,
звучи тривиално, сложи чучулига,
но аз обичам рано, не да блее козела,
а петел сутрин (и от посред нощ) да ми кукурига. ...

Витаят моите съмнения,
блуждаят някъде с копнеж.
Те - ято сребърни мъниста
и вият се във приказната нощ.
На оживял декор са копия ...

Не остана време
Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.
Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше. ...

От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко във съня.
От вятър - търпеливо пожелан. ...

Запознаха се, когато тя се премести да живее там. Беше лятото. Той се беше върнал от морето. Работеше на кораб. Градът беше до пристанището. Тя не знаеше това, а само, че е близо до океана. Малко тихо градче. Не обичаше шумотевицата и движението на големия град. Една сутрин излезе да се разходи, да ...

Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува, ...

Убий ме, обичам те...
Не се оказа мечтаният принц от сънищата ми.
Напротив, оказа се пълна противоположност на това, което исках.
Инат и упорит но въпреки всичко добър – дяволски добър.
Мислех, че си от онези, които леко одраскват сърцето ми и си тръгват... но ...

След сезона
Студът изчезна -
стопен от парещи лъчи.
Един сезон
изчезна толкоз неусетно - ...

По пясъкът личаха стъпките им.
Малки, изящни, все още недокоснати
от солената морска вода.
Слънцето точно изгряваше.
Жарката му осанка беше величествена, ...