Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...

Вървя, а след себе си не оставям следи!
Вървя, а пред мен е път от сълзи!
Лутам се в лабиринт от спомени...
за теб и мен, за дни незапомнени!
Чувствам се изгубена в този свят ...

Във твоя сън като звезда изгрях
с надежда тиха и неуловима…
Превзех мечтите ти без страх
със нежността на идващата зима.
В очите ти се претворих – ...

Аз не мога дори да те видя.
Като пъзел изследвам само части от теб.
Преди беше като отворена книга,
а сега вместо цветове има просто силует.
Аз не знам, дали да те търся. ...

Звяр
Свита кобра в сърцето,
в душата ураган,
разум проклина небето
и земния зверски капан. ...

В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост ...

Познато ли ти е онова чувство?...
Да знаеш, че нещо няма да е наред,
да искаш да плачеш, но да не знаеш защо,
да слушаш поредната тъжна песен,
която сякаш е безкрайна и описва изцяло живота ти... ...

Круела Девил, Круела Девил,
имала тя художничка една,
която със молива правела чудеса.
Страстта на Круела, познайте каква била -
да убива животни за своя изгода. ...

... Дъждът изгаря бавно
в пламъците на мистерия една.
Капките превръщат се
във въглените на страстта,
ледът под тях пропуква се, ...

Ода за петела
Редактора ми каза, -Махни “петела”,
звучи тривиално, сложи чучулига,
но аз обичам рано, не да блее козела,
а петел сутрин (и от посред нощ) да ми кукурига. ...

Витаят моите съмнения,
блуждаят някъде с копнеж.
Те - ято сребърни мъниста
и вият се във приказната нощ.
На оживял декор са копия ...

Не остана време
Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.
Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше. ...

От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко във съня.
От вятър - търпеливо пожелан. ...

Запознаха се, когато тя се премести да живее там. Беше лятото. Той се беше върнал от морето. Работеше на кораб. Градът беше до пристанището. Тя не знаеше това, а само, че е близо до океана. Малко тихо градче. Не обичаше шумотевицата и движението на големия град. Една сутрин излезе да се разходи, да ...

Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува, ...

Убий ме, обичам те...
Не се оказа мечтаният принц от сънищата ми.
Напротив, оказа се пълна противоположност на това, което исках.
Инат и упорит но въпреки всичко добър – дяволски добър.
Мислех, че си от онези, които леко одраскват сърцето ми и си тръгват... но ...

След сезона
Студът изчезна -
стопен от парещи лъчи.
Един сезон
изчезна толкоз неусетно - ...

По пясъкът личаха стъпките им.
Малки, изящни, все още недокоснати
от солената морска вода.
Слънцето точно изгряваше.
Жарката му осанка беше величествена, ...

САМОТА
Здравей, аз бях те позабравил,
но вижда се, че ти не си,
а Тя не ми отвърна нищо,
усмихна се и ме обви… ...

Не искам да съм Отговорност,
но такава съм в твойте очи.
Не искаш да си с мен!?
Добре! Не се чувствай задължен.
Прав си - има болка, ...

Всеки звук от старото пиано
впива се болезнено в моята душа
и често мечтая да изкрещя...
Грешна съм. Така е, защото
нямам вече и капка свобода. ...

Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце, ...

Да не бях чувала
проклети думи...
Да не бях виждала
насилие, а само красота!
Да бях летяла до луната ...

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.
Чертаехме планове, мечти... ...

Коледно пожелание
Мъжът стоеше надвесен над парапета на последния етаж на МОЛ-а и наблюдаваше със зорко око върволицата от хора по етажите надолу. Ако специалист орнитолог го съзреше в този момент, навярно би намерил невероятна прилика между него и скален орел, гордо стъпил на върха на планината, ус ...

Коледни подаръци
Крис работеше в Централна поща вече двадесет и две години, но никога не беше си и помислял да отвори чуждо писмо. До онзи декемврийски ден, когато пред погледа му попадна поизмачкан и позацапан плик, надписан с неуверен детски почерк. Може би адресът привлече вниманието му: "До Севе ...