Ако всички по целия свят
протегнем ръце - ще се срещнем,
ще остане далече назад -
студеният вятър и есен
и тогава надежда ще има ...

ПРАЗНУВАХМЕ ЛИ, ИЛИ...
Той дойде на земята в тази нощ, за да ни каже, че истинският празник за душата е мига, в който тя се докосва до Отца си.
И денят на Неговото рождение от земна, смъртна жена беше празник.
Но какво е празника и как празнуваме в тази тиха, светла, свята нощ?
Докосва ли се до съвъ ...

Не знам дали си струва
да говоря за ползата от това
да се общува,
но не как да е, а пълноценно,
защото точно тази характеристика ...

Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, ...

Коледа е, сърцата ни празнуват,
душите ни край тях, ликувайки танцуват!
Исус е слязъл с приказните ангели тук, на Земята,
пожелайте си нещо съкровено
и ще се сбъдне на тези от нас, ...

Казват, че най-трудно било началото.
Да направиш първата стъпка.
Да се опиташ да разгадаеш тайните на живота.
Кармата! – Нея човек не може да промени.
Всеки се ражда и поема житейския си път, белязан от съдбата за добро или зло. ...

От своето небе спокойно, без да бърза -
милиони пъти в нежен танц се завъртя.
Пристигна.
Уморено се огледа - някъде да си почине.
Поседна на палто - прокъсано... на скитник. ...

Птича песен
Птиците навън са полудели -
сърцата им от обич ще се пръснат;
такива нежни песни са запели,
че мъртвите от гроба ще възкръснат! ...

Стоя изправена...
но не знам дали си струва -
смисъл има ли, когато
хората дори не съществуват?
Бавно по лицето ми път проправя си сълза... ...

Рушат ме твоите очи,
а в погледа ти се изграждам.
Ирония ли е, кажи...
Или шега която аз не схващам?
Ти не можеш да тъжиш, ...

Път към рая
Поемам по дългия път към рая,
така прецених, че е правилно за мен.
Къде ще ме отведе той, не зная,
но ме подтикваше към утрешния ден. ...

Коледа е днес!
Снежко пак обсипал е земята.
И магията долита, носена от вятъра.
Коледа е днес!
Късно вечер отправяме молитва. ...

Взимай ножа и режи
Нека нека те боли
Пък каквото ще да става
Болката край няма
Смърт за всички депресирани ...

По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга... ...

Попил дъжда на разочарованието,
не малко пъти гмурках се във свят измислен,
не малко пъти плувах в море от видения,
не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!
Мрак и светлина, плач и смях, ...

Каква ли странност
те от другите таят –
порок, достойнство
или своя слабост?
Защо ги странници зоват – ...

И пълня празни шепи
с мъртви обещания,
и с болка всяка вечер
сплитам тежките сълзи.
В сърцето дълго приютявах ...

Ти идваш и в ръцете си ми носиш
сапфирно-синьо от студа навън.
Посипваш във косите ми снежинки,
с дъха си топлиш мойте пръсти
и огън лъха от студа ти. ...

На Баща ми!!
Безпътно времето ридае.
Замръзнала е мъката сама.
Сърцето ми жарава го обзема.
Не мога аз да спра смъртта! ...

Потръпват сенките бездомни
от дяволския смях.
Преливат вещерските стомни
от болка - черен грях.
Разтурени от злоба, многолики ...

" А на най-безснежното небе
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете."
Камелия Кондова - kamik
Соли снегът в очите ми, соли ...

Мила майчице, моя изстрадала мамо,
моя единствена нежна закрилнице,
на любовта ти отплащах се само
с обиди и болка... Прости ми!
Прости ми, най-свята от всичките майки! ...

НОЩ СЛЕД РОЖДЕСТВО
Заплетоха коси
бели зимни мъгли
в клонака на градинските дървета.
Пухкав скреж ги покри ...

Слънчице
на първата ми внучка
Слезе по пъртинка малката Мартинка,
песничка запяла, хорце заиграла.
Да се радва мама, да се радва татко, ...

Събуждане
Събуждам се в прегръдката ти нежна.
Щастлива съм, че днес си пак до мен.
И галя те със страст и обич вечна.
Усмихвам се на идващия ден. ...

* * *
Замръкнах...
Някъде във здрача
ме стига песента ти вечна...
Не плача. (Вече аз не плача...) ...

Щом луната се изпълни,
моля те, подай ръка,
нека идем сред полето
в тишината на нощта.
Искам тука да ме любиш, ...

тя живее в Бъкстон
има хиляди моливи
може да спасява
и не иска хората
да обещават ...

Иконата на демона танцуваше
пред портите на църквата пияна,
страстта и към свещеника убиваше
това, което демона и дава.
Защото тя забравяше омразата, ...

- Уф - Но Щен Вълк бе недоволен, не че питката беше лоша, даже напротив - много вкусна си беше, но постна, а къде се е чуло и видяло вълк да пости. Така става, като се мотае толкова много покрай хората.
- Уф - изуфка пак той и сбърчи нос в поредната недоволна гримаса.
- Съжалявам, Но Щен Вълк, но та ...

Коледа е! Коледни мечти
се сипят във нощта, валят,
Коледа е - Рождество Христово
хората си честитят!
Коледа е! Нека сме добри, ...

Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране ...

СОЛ
Поръсваха ми раните със сол.
Задавях се от сълзите солени.
С приятели влязох в разкол –
деляха ме, бавно. На смени. ...

Прибрах последния хербарий,
налях си вино, вместо чай.
Стоя пред мрачната камина
и преосмислям всичко до безкрай.
Да преброя звездите се опитвам, ...

Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора. ...

Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,
изморена и ранена от други хорски интереси.
Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,
когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?
Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам, ...

Понякога се взирам във безкрая
на тъмното небе и си мечтая...
Да бъда светеща звезда
за млади, влюбени сърца.
Да бъда звезден прах ...

Хм, докато те създавах пред мен,
ти изпъкваше като плакат.
И знам какъв е твоя цвят,
защото те познавам тъй добре.
И защо се налага да питам, ...

Замръзнало
зимно поле
е сърцето ми...
Безкрайно...
Безхлебно... ...

Хрониките на Наташа Дракула
Гледам замислена залязващото слънце. Небето е започнало да почервенява, а загадъчните бели облаци са приели някакви странни форми. Нещо става с мен... или пък вътре в мен. Цял океан от горчиви спомени се излива в съзнанието ми и ме кара да се чувствам ужасно. Залезът, чер ...