Artist:
Album:
Year: 1997
(music by Jesus Christ!, lyrics by Thorne)
(Her) ...

Домът ми- Домът ти-
като душата ми. като душата ти.
НЕмой Старомоден
и толкова шарен. и толкова топъл.
До него Крайна точка ...

Лъч
Лъч се прокрадва в черната безкрайност,
лъч сияен, весел и искрящ.
Продира тъмнината със своята кристалност
и мракът не е толкова ехтящ. ...

Огньове от късната есен. Това е тя.
Безпощадно запалва болка в небето
и косата и е вихрушка червени листа,
които вечер в ръцете му светят...
Пръски от дъжд и въздушна мъгла, ...

"Прах "
Странно, колко много пъти
опитвам да намеря смисъл,
макар да знам, че смисъл няма,
когато диря във студа прохлада, ...

Ти ли си тази която тревожи
моите мисли и трепетни нощи
ти ли се вмъкна на пръсти в ума ми
грабна дъха ми и се наложи
глътките въздух да си изпрося ...

Позволявам си да изкарам яда си,
когато имам нужда…
Да се развилнея и после отново да съм
тихата, спокойна, никого засегнала.
Позволявам си да изплача сълзите си, ...

Обичам да ме галят,
прераждайки се в радостта ми.
Усещам как ме докосват,
разтваряйки се във песента ми.
Когато се осмелят ...

Картината която ме прегърна
на Зоя
Момичето което ме прегърна,
и с пръстите ми рошеше косите,
случайно днес едва, едва се върна, ...

Мъжката любов кара ме да плача.
В емоции дълбоки тя често ме въвлича.
Студенината своя аз забравих
и в плача си се удавих.
Вибрациите техни във гласа им аз усещам, ...

Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.
По бедрата ти изящни, гладки, фини - ...

Късове мисли, безтегловно провиснали
от съдраното мое небе,
милиони бои, в главата ми плиснали
безкрайните си цветове
Лилаво - мечтите ми, за теб мечтани. ...

Носи в мрежата си хляб, маслини и бутилка вино -
поет на прехода. И вчера, виноват
за своето бохемство и препиване,
по подразбиране -
в морала слаб. ...

Слънцето залязва, а небето пак мълчи,
в съня си аз плача за твоите очи
и нощем те сънувам
как идваш ти при мен,
не искам с теб да се сбогувам, ...

Погледнах снимката ти уж случайно
и тъжен спомен в мене долетя,
видях, че сме били ние заедно,
видях нашата несбъдната мечта.
Кой да знае, че след ден, че след два или три, ...

Желание за бяло се нарича
твоят болезнен хипер блян,
измъчващ те в безсънни нощи.
Пожелаеш ли, ще ти го дам.
Ще отвея черните ти мисли ...

Дано не си ми се обидил,
песента за теб така и не изпях.
А за такава ти си най-заслужил,
че само с теб щастлива бях.
Да, аз и другите обичах, ...

Кой си?...
Дали си Бог на Любовта ти?Ерос?...
Или си сътворен от сто тъги,
през вековете прероден и мамещ -
нашепвай ме - дори ме разнищи!... ...

Защо ли плача пак
и сърцето пак боли?
Мислех, че забравих как
ти го нарани.
Но щом отново срещна твоите очи, ...

ХЕРБАРИЙ
В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани, ...

ЗАЩО?
Защо ме изостави?
Защо така ме нарани?
Защо тъй лесно всичко ти предаде?
Дали наистина си силна Ти? ...

- Хей, липсваш ми!
Но дори и думите са безсилни,
за да изразят, че си част от състоянието на душата ми!
Като герои сме от "Приказки без край",
които ний сами си сътворяваме! ...

Есенна раздяла
Сега разбирам колко вярно
е всичко туй за есенната болка.
Но всичко свърши. Времето коварно
ще потуши сълзите в буен огън. ...

Тъжна съм.
Тъжна не просто така.
Сянка потайна
в душата се крие.
Луната изгрява, ...

Няма по-тъпо нещо от това да си мислиш, че някой или нещо може да те направи щастлив. Глупава шопинг-терапия или още по-глупави покупки, които се оказват, че си купил незнайно защо, само и само в момента да не мислиш за празнотата, която, уви, се оказва, че ти е белег по рождение. И още по-глупаво и ...

СТРАНА НА АБСУРДИ
В каква държавица живеем само, а?! В страна на абсурди. Вървим към Европа, но същата тая Европа все се дърпа, размахва ни пръст, не ни иска!
Тая същата Европа ни дръпна шалтера на единственият ни АЕЦ, а енергоснабдяването (голям гаф) спря тока в дома на господин министъра на енерге ...

В една дълбока, дълбока пропаст, постлана с влажен чернозем, сред тресавища и гори, над които ниско се стелят мъгли, сред оглушаваща тишина лежи изтощен, запратен от вятъра, морският дух.
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...

ВЕЛИКАТА ИЗРАВНИТЕЛКА
В драматичната и потресваща поема “Лудият” на Шандор Петьофи има следният стих: “Но идва Смърт и казва кротко: Млък!”
Ето тази толкова естествена, така простичка истина често забравяме ние, хората. Прекарваме земните си дни в боричкания за кокала, в злоба, завист и омраза. В ус ...

Милувката на вятъра
Погали ме хладния вятър,
докосна ме нежно в нощта,
потръпнах от тази милувка
и пак очаквам да дойде деня! ...