Ежедневен герой, все край нас е
преоблечен във хиляди дрехи,
не мъдрува, не е и измислен,
понякога за нас се предрешва.
(А колко и как ни обича!) ...

Нередки са случаите, които бележат нечуван връх в липсата на свежи идеи. Чувството е доста обезпокоително. Сякаш умът, като злочест затворник, гние заключен в килията години наред. Може би в началото на своето падение, той прави известни и явно недотам читави опити да отключи вратата, да я разбие ил ...

В стаята замръзнал като камък,
без душа, без любов, без пламък,
живея аз,
чакайки края,
обичам, но не съм обичан, ...

Погълната от самотата,
седя и стихове редя
и питам се къде ли е зарита
една несбъдната мечта?
Една мечта, която ни говори ...

В едни очи виждах всичко,
в едни очи аз бях нищо!
Черни очи като мойте сълзи
днес плащам за минали дни!
Наивно се влюбих в тези очи, ...

Отключи си и влез във съня ми -
там, където скрито е бялото,
където кълнят цветовете ми
и реките в стиха, и началото.
И вятърът топъл през зимата ...

Плача, а сълзите ми преливат се в усмивка,
плача, а виновната съм аз...
Тук съдбата няма пръст и колкото да викам,
знам, че никой няма да ме чуе в този мраз...
Плача и душата ми от тялото излиза, ...

Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...

… и тогава… тогава паднах…
... говори само, когато има
нужда да говори,
а когато го прави,
го прави с малко думи... ...

Докато малкото животинче ближе ръката ми, си мисля за есенния листопад на надеждите. Докато нашите клони остават самотни и голи, листата се сипят по мокрия от сълзи асфалт.И вятърът гаси така трудно запалените огньове и оставя опустошени жарави. Скоро ще дойде зимата и ще посипе с чист сняг мъртвото ...

Ето, приказката се повтаря
и ето, пак вървя към теб,
тупти сърцето без да се умаря
и разпитва за твоето навред.
И ето, пак с тебе си мълчим, ...

19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при ког ...

>>>> Черните сълзи в очите ми,
>>>> черната болка в душата ми,
>>>> ме изгарят отвътре...
>>>> Всеки път, когато затворя очи,
>>>> виждам лицето ти пред мен! ...

В памет на Горяна, която вече не е сред нас
ТЪЙ МЛАДА В РАЯ
Говореше ми думи ти красиви
и бяхме с тебе двамата щастливи,
животът хубав бе тогаз за нас. ...

Напусни сърцето ми!
Изчезни!
Ако искаш с мъглата се изпари.
Просто се махни.
Иди си, иди! ...

Отражения 27
Дребният човек може да има грандиозни идеи за разлика от дребнавия.
Георги Гълъбов

Душата ми е изтъняла струна.
Като от изкорубена китара,
захвърлена във ъгъла
на прашната ми стая...
Която дълго само ...

Ти си този, дето
всяка вечер ми палиш в небето
не звезди, а пожари
и с куршумени думи
разстрелваш сърцето ми. ...

Понеси ме в тихата вечер,
с обич жарка, ех, ти спомен мил...
Нощта пак спуска звезден воал,
тишина... гласа любим долавям...
Притварям очи, и пак в съня ...

В страна на сладки тайнства
и на дивни пиршества,
Венера там витае
сред прелест и красота.
Със страстните въздишки, ...

с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...

когато лятото посрещна
суровата и хладна зима,
позна,
че парещото нещо
е неговата сладост ...

Невидими очи ...
Невидими очи,
въвят след мен и ме преследват,
сякаш пазейки ме от деня...
Невидими очи така безмълвно ме обсебват ...

"Вървя"
Вървя
в лицето ми кристали
от вкаменени чувства
се ронят в сутрешни сълзи ...

Така... първо искам да ви кажа каква е тази статия, коя съм аз...
Ученичка в VІІ клас съм и правим училищен вестник. Това е първата ми статия и много искам да се хареса на учителката ми и на читателите (т.е на учениците, които ще я прочетат). Затова искам вашето мнение и ще се радвам ако ми кажете к ...

Ти идваш в мойта мисъл...
На кон крилат луната
щом пристигне с чаткащи копита
и вън огрее бледата и светлина,
и пак напълня чашата, добрата ...

Светът на музиката...!
Когато искам да си почина от всички, да се откъсна от заобикалящата ме реалност, аз се потапям в света на музиката и оставям любимата мелодия да ме води. Потапям се в тези няколко минути, които правят живота ми красив и ме карат да се усмихвам... През тези минути виждам картин ...

Външни ридания.
Мъглив тътен.
Декор
за
публика липсваща. ...

ХИТЪР ПЕТЪР и ЧЕРНИЯ БОБ
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена.
Глава I
Суматохата
През 3-тата година кога стана голямуту мурабе (войната) възпята от киминчиджията Каню щърбия мечкадар, Гатю Марийкин, левент и напет момък, получи от военния отдел на околийското пови ...

Не бях добра, а пареща трева.
Коприва... бурен в късна есен.
Заниците ми - сивата мъгла,
премесена с море и плесен.
Не бях добра, а капеща слана. ...

Не плачи
Не плачи, защото.......
Ако плачеш, ще те утеша,
с прегръдка, с дума, с тишина.
Ще те целуна даже да сгреша ...

>>> Бавно проблясва
>>> небесен брокат,
>>> топъл звук се разнася.
>>> Звезден валс
>>> на сребърна арфа ...

И сред животните има чешити!
Един вол пие алкохол!
Е, не всеки ден, но когато е изморен!
Един кон як е маниак на тема коняк!
В конски дози го пие! ...

Една душа
Искри. И фарс. Форсират Любовта ми,
а времето - рапидна споделеност,
след смог от строфи, грайфери и "Ява"
надеждно те целувам за последно!... ...