Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Аз съм само...
стихотворението "Стихии"
на Елисавета Багряна
Аз съм малка, по-мъничка
от тревата съм даже. ...
Някаква
Когато всичко е пресъхнало от безнадеждност,
когато и децата дяволи са в твоите очи,
когато сам не знаеш съществуваш ли, или те няма.
От една във друга форма се променям... безцветна... ...
щастието е настинка
Ти...
че си единствен на света
и урока си научи,
че няма граници за любовта.
Ти гледаш ме лукаво ...
Писмо до теб
Искам да ти кажа много неща…
Никога няма да забравя първата ни целувка. Беше толкова измамно невероятна, че още тогава нещо в мен ми подсказа – тази любов ще е разтърсваща и погубваща. Аз ти говорех нещо (никога няма да си спомня точно какво), а ти ме гледаше с онзи опознаващ пог ...
Съсипах тe
ти искаше от мен да съм добра,
но може би по пътя си пропусна -
сега съм друга, не разбра!
Превърна ме в безчувствено момиче, ...
Време е!
На студента, който жертвахме за греховете си
Днес не е ден за вдъхновение, дори не чувствам онзи особен импулс да седна, за да напиша нещо за себе си. Днес искам да го направя заради другите - онези, които вече нямат „право на глас".
Съпреживяването на чуждата мъка носи нерадост за всеки, д ...
„Приказки за принцеси”
Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на све ...
Изгубих себе си...
сред многото.
Играех във спектакъл,
а животът беше сценарист.
Изгубих себе си, ...
А нима бе само игра...!?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощ ...
междусезоние
В душите ни е осланено.
В самия край на лятото – студено.
Плахи слънчеви лъчи
през пролуките на слисани души ...
Навикът притъпява чувствата
Каква част от характера ни заемат нашите навиците, до колко те са добри и лоши, с какво ни убиват и не правят ли голяма част от живота ни скучна ...
Приятели и още нещо...
Тежки сълзи
Болката примамва здрача.
Кръв ли е по твойте пръсти?
Къде ранен си? Във сърцето?
Затова ли тежки са сълзите? ...
Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта
и сякаш всичко ти е взето,
и сякаш с утробна стрела
ти е пронизано сърцето. ...
Молитва...
казал здравей на умората,
студът е в мен, студът е навън,
реалност е туй, което искам да е сън.
Господи, нека бъде твойта воля, ...
Усещане
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, за ...
Греховно
Чертите ти в облаци търся, разпитвам треви и дървета.
Аз истински жив съм тогава, когато седефено лунна
ти нежно ми шепнеш в отмала. И чужда е вече онази,
която роди ми децата - до мене щом жално захлипа, ...
Събуждаш ме
Събуждаш ме в съня ми уморена,
аз чувствам плач в твоята душа.
Ти искаш да изчистиш твоите кошмари,
защо ли неспокоен, питаш, е сънят. ...
Пътуване към...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си ...
Моят прозорец
аз бях в него и той в мен!
Моят прозорец не е вратата към света,
в него мойта същност се отразява!
Не ще я съзрете, ...